— Да — потвърдиха в един глас Джо и Офелия.
Точка светлина се появи отляво и заподскача към нея. Камерата се завъртя на другата страна, пречейки им да виждат.
— Някой се приближава към нея с фенерче — обясни Хана.
Джо чуваше ритъма на сърцето си в тъпанчетата, когато камерата се върна обратно. Двойка сенки се движеха по екрана, предхождани от сноп светлина. Той освети колата на Пени, а след това и самата нея. Дясното й рамо бе вдигнато към ухото, докато търсеше в чантата си ключовете. Камерата отново се завъртя в другата посока.
— По дяволите! — изруга Джо, изтръпнал от чувство на безпомощност.
Те изчакаха образите да се появят отново. Снопът светлина беше изчезнал. Имаше само слаб синкав отблясък и един силует. Четиримата се наведоха напред.
— Какво виждаме?
Хана натисна клавиш, за да увеличи картината. Изведнъж върху осветения дисплей на мобилния телефон ясно се открои лицето на някакъв мъж.
Лия се задъха.
— Пипнахме те! — извика Хана и отпусна клавиша, за да заснеме изображението.
Леденостудени тръпки преминаха по гърба на Джо, когато погледна лицето на похитителя на Пени — мъжа, убил Ерик, а вероятно и баща й. С притъпените си черти и късата сива коса той му се стори съвсем безмилостен.
— Кой е той? — попита, когато Лия се обърна на другата страна и се хвърли в обятията на Вини.
— Не знам — призна Хана. — Но ако има досие, ще узнаем самоличността му за нула време.
— Изглежда ми познат — каза замислено Валентино, присвивайки тъмните си очи. — Виждал съм това лице и преди.
При това изявление надеждите на Джо се възвърнаха. Той придърпа един стол, за да седне, преди краката да го предадат.
Скърцането на вратата разбуди Пени от лекия й сън. В кръвта й бликна адреналин и тя не можеше да се преструва на припаднала за втори път. Сви се в ъгъла на леглото. Не, не съм готова да умра.
Ритър не каза нищо. Сред ужасната тишина тя си помисли, че е дочула песента на щурец. Все още ли беше вечер? Беше изгубила всякаква представа за време.
Когато тежките му стъпки се приближиха, жената се сви в очакване на най-лошото. Като сграбчи косата й, той придърпа главата й по-близо. За свое учудване усети, че това движение разхлабва възела на превръзката върху очите й. Когато се свлече съвсем, мъжът блъсна жертвата си назад. Тя примигна, успя да забележи силуета му, но нищо повече.
Стаята беше тъмна със съвсем леко загатване за светлина по ръба на единствения прозорец. Нещо метално проблесна в ръката на Ритър. Пени бе заслепена от лъч силна светлина. В следващия момент той отново я сграбчи и върна превръзката на мястото й.
— За какво беше това? — осмели се да го попита.
— За спомен — отвърна той тайнствено.
— Какво? Искаш да кажеш, че снимаш хората, които убиваш? Ти си едно болно копеле, знаеш ли?
— Млъкни, мамка му!
Тя знаеше, че не е разумно да събужда гнева му, но бе в настроение за съпротива. Нямаше да бъде победена, преди да е изчерпала всички възможности за спасение.
— Снимките ще помогнат някой ден да те пипнат — подигра му се тя.
Наградата за това беше удар, достатъчно силен, за да я повали безчувствена.
Джо повдигна глава от масата и тайно избърса слюнката от ъгъла на устата си. Досети се, че е заспал, докато специален агент Валентино стои до него и пише на лаптопа на Хана.
— Сутрин е — съобщи агентът, без да го поглежда.
Поглед през прозореца в нишата показваше, че се зазорява. Небето имаше цвят на въглища. Мънички снежинки се спускаха зад стъклото.
— Колко дълго съм спал? — попита Джо разочарован. Морските тюлени не трябва да спят, докато някой друг работи.
— Само около час. Хана си почива на дивана — добави той, намеквайки, че трябва да говорят тихо. — Офелия и Вини тръгнаха за Портсмут. Тя ще съобщи за изчезването на Пени по сутрешните новини и ще помоли хората за съдействие.
Джо разтри сънените си очи.
— Някакво развитие? — попита той изтощен.
— Всъщност ни се обадиха от лабораторията — призна агентът с такава неохота, че сърцето на Джо едва не спря.
— И?
— Знаем самоличността на похитителя.
Той най-сетне погледна Джо. Уморените му очи бяха загадъчни.
— Кажи ми — настоя Джо вече съвсем буден.
— Казва се Бъз Ритър, бивш щатски полицай, станал наемен убиец. Издирван е в четиринадесет щата за покушения, убийства, кражби и злоупотреби.
Джо преглътна. Гърлото му изведнъж бе пресъхнало.
— Колко души е убил?
Валентино разтърси глава, за да предаде безмълвното си съобщение: Не би искал да знаеш.
— Мислиш, че ще убие Пени — това не беше въпрос, защото вече знаеше отговора. Имаше неприятното чувство, че вътрешностите му са вързани на възел. Прекара треперещи пръсти през косата си. — Лия няма да може да живее без нея. По дяволите, не знам дали аз ще мога — прибави през смях, в който нямаше нищо забавно.