Той постави устните си върху челото й и шепнеше думите, които чувстваше с цялото си сърце.
— Обичам те, Пени. По дяволите, обичам те.
Тя спеше. Дори не можеше да го чуе, но така бе по-добре. Пени нито веднъж не бе намекнала за по-дълбоки чувства към него. Тя със сигурност искаше съпруг и семейство, но никога не бе показала, че Джо може да е част от тази картина. Той бе просто съседът, предлагащ една удобна необвързваща връзка. Мъжът, когото бе приела за любовник, за да събуди сексуалността й.
А имаше угризения, че накрая ще разбие сърцето й! Каква ирония беше, че той бе този със сърце, заседнало в гърлото, и с гърди, пълни с чувства, каквито не бе изпитвал преди.
С отчаян стон, Джо затвори очи. Поне времето беше на негова страна. Той трябваше да убеди Пени, че си заслужава да го задържи. По един или друг начин щеше да й докаже, беше достоен за нея, а не беше просто плейбоят от съседната врата.
— Трябва да го правим по-често — възкликна Пени, докато седяха на маса до прозореца в ресторанта. Лия беше точно срещу нея. Зад стъклата река Елизабет проблясваше под сивото небе. Закотвените лодки се люлееха по местата си до кея. Чайките клечаха на дока с нещастен вид заради студеното време. — Винаги ли имаш свободен час за обяд?
— Докато напишат историята ми — отвърна сестра й. — Мога да разполагам с толкова време, колкото ми е необходимо. — Облечена в сако с цвят на шербет и снежнобели панталони, тя имаше вид на истински професионалист.
— Ами ти? — попита. — Кога се връщаш на работа?
— В понеделник — отвърна Пени и зачете менюто.
Лия й се намръщи от другата страна на масата.
— Сигурна ли си, че си готова за това?
Пени вдигна поглед, изненадана от безпокойство в гласа на малката си сестра.
— Разбира се, че съм готова — успокои я тя. — Не можем да изживеем остатъка от живота си, като се крием. Освен това двете ни наблюдават като ястреби. — Тя кимна към масата до вратата, където личните им сенки, Дон Доус и Гари Диркс, също бяха седнали на обяд. И двамата бяха генерали, назначени им от ФБР. Нямаше вече щатска полиция сега, когато ФБР имаха същински случай. — В колко по-голяма безопасност можем да бъдем?
— Побърква ме мисълта, че убиецът с рицина все още не е хванат — измърмори Лия. — Копелето заслужава да бъде обесено за топките.
— Лия! — изсмя се Пени.
— Ами така си е. А когато го хванат, Хана трябва да остави Джо за малко насаме с него.
— Хммм — изсумтя Пени, — защо ли ми се струва, че това ще му хареса.
— Да, забелязах, че вие двамата прекарвате страшно много време заедно — опита се да разбере нещо повече по-малката.
— Искаш ли да си разделим едно предястие? — попита Пени, измествайки разговора към по-безопасна тема.
Джо беше страшно грижовен след инцидента — толкова мил и разумен, че я плашеше. Тя откри, че прекалено много разчита на него напоследък, за да бъде щастлива. Бе решила да вземе драстични мерки, за да избегне неизбежната мъка.
— Давай — надсмя й се сестра й — Просто не обръщай внимание на това, което не искаш да приемеш. Винаги правиш така. Да опитаме пълнените раци.
— О, звучи вкусно.
— Както и да е — добави Лия, барабанейки с пръсти по масата. — Имам една изненада.
Пени премести поглед от предястията.
— Каква?
Поднесена от малката й сестричка, нямаше начин да не е шокираща.
— Такава — каза момичето и кимна към лявата си ръка, с която барабанеше по масата.
Там, на безименния й пръст, проблесна най-красивият малък диамант, който Пени беше виждала някога.
— О, боже! — извика тя, като хвана ръката на сестра си и я придърпа по-близо. — Има формата на сърце! О, страхотен е! Кога ти предложи?
Докато Лия се впускаше в подробно обяснение за вечерната разходка с Норфолк стар, Пени се мъчеше да потисне завистта си. Дори в най-смелите си сънища не си бе помисляла, че Лия ще се сгоди преди нея. Тя бе тази, която искаше брак и семейство. На буйната и неукротима лудетина със сигурност щеше да й трябва още известно време, преди да заживее спокойно.
Но когато видя радостта, танцуваща в очите на момичето, докато й разказваше как Вини паднал на колене насред препълнения салон и всеки пътник на борда станал свидетел на неговата чувственост, всякаква следа от завист се изпари. Точно това бе искала за сестра си от години — да бъде обожавана от човека, когото обича.
— О, скъпа — задъха се Пени, — толкова се радвам за теб.
Двете се прегърнаха над букет от карамфили, след което попиха сълзите си с платнените салфетки, докато сядаха обратно.
— Та ето за какво става въпрос — каза Лия, поглеждайки я с извинение. — Няма да бъда тук за Деня на благодарността.