— Не можем да се бием на два фронта — отбеляза той. — В същото време не бива да оставям град Ямагата незащитен както на юг, така и на запад.
— Имате моята дума, че няма да нападаме, нито ще допуснем каквито и да било набези на Тохан.
Той неволно се втренчи в нея, изпълнен със съмнение. Как можеше да му отправя подобни уверения? Дори Араи Дайичи, най-големият син, не бе в положение да дава подобни обещания. Възможно бе да е дошла на тази среща със знанието на Ийда, за да играе ролята на примамка и да му създаде фалшиво чувство за сигурност.
— Можете да ми имате доверие — рече тя тихо. — Кълна се.
Муто Шизука също му се беше заклела… и то пред свидетели. Тук нямаше кой да ги чуе, освен врабците.
— На никого ли не вярвате? — попита тя, след като доста време той бе останал безмълвен.
— Вярвам на Мацуда Шинген — отвърна Шигеру.
— Тогава ще се закълна пред него.
— Не подлагам на съмнение намеренията ви — поясни той, — а възможността да ги осъществите.
— Защото съм жена?
Той видя как за миг на лицето й се изписа гняв и се почувства странно разочарован от самия себе си заради настойчивостта, с която продължаваше да я оскърбява.
— Простете — рече. — Не само по тази причина… а и заради обстоятелствата…
Тя го прекъсна.
— Ако ще действаме заедно, трябва да бъдем честни един с друг от самото начало. Свикнала съм да преговарям с мъже, по-големи от вас, може би с по-малко наследствена власт, но несъмнено с повече неискреност. Знам как да постигам собствените си цели и как да налагам волята си. Моят клан ми се подчинява; заобиколена съм от васали, на които мога да се доверя. Къде според вас е моят съпруг сега? Остана в Маруяма по мое нареждане. Когато реша, винаги мога да пътувам без него — тя го погледна право в очите. — Нашият съюз може да бъде резултатен, владетелю Отори, само ако разберете всичко това.
Нещо протече между тях, някакво същностно разпознаване. Тя говореше с онази самоувереност, която притежаваше и самият той; тя бе тъй дълбока, все едно съставляваше мозъка на костите му. И двамата бяха отгледани и възпитани по един и същи начин — да бъдат начело на своя клан. Тя бе равна нему, бе равна и на Ийда Садаму.
— Владетелко Маруяма — заяви той официално, — имам ви доверие и приемам вашето предложение за съюз. Благодаря ви, поднасям ви своята най-искрена признателност.
Тя отговори в същия дух.
— Владетелю Отори, от днес Маруяма и Отори са съюзници. Дълбоко съм ви признателна, че подкрепяте каузата ми.
Той усети как устните му се разтягат в усмивка, която изгря и на нейното лице. Моментът малко се проточи и тя заговори насред мълчание, което бе почнало да става неловко.
— Ще се върнете ли до женските помещения заедно с мен? Ще приготвя чай.
— С радост — отвърна той.
Тя се поклони дълбоко и се изправи. Шигеру я последва по пътеката, между камъните и тъмнолистите храсти. Минаха отстрани покрай главните помещения и вътрешните дворове на храма и се спуснаха по склона, където за посетителки бяха определени няколко малки постройки. Основните помещения за гости се намираха малко по-нататък по склона на хълма, около горещите извори, а отвъд, под огромните кедри, бяха гробовете на владетелите Отори и техните васали.
— Тази вечер ще е студено — отбеляза владетелката Маруяма.
— Ще останете ли тук?
— Не, ще отседна в странноприемницата в подножието на планината, а утре се връщам в Маруяма. А вие ще сигурно ще останете няколко дни?
— Най-много два. Искам да се уверя, че брат ми се е установил, а и трябва да потърся съвета на Мацуда по още няколко въпроса. После ми предстоят най-различни дела в Ямагата — по това време на годината владението се управлява оттам. Но ще се върна в Хаги преди зимното слънцестоене, преди снеговете.
Те излязоха на верандата на постройката, предназначена за посетителки, и след като изуха сандалите си, стъпиха на дъсчения под. Една жена, няколко години по-възрастна от Наоми, излезе да ги поздрави.
— Това е моята спътница Сугита Сачие — поясни владетелката Маруяма.
— Моля, заповядайте вътре, владетелю Отори. За нас е голяма чест.
Щом се настаниха, Сачие донесе посуда за чай и гореща вода, а владетелката Маруяма приготви напитката. Движенията й бяха прецизни и елегантни, чаят бе тръпчив и пенест. След като го изпиха, господарката Маруяма рече:
— Мисля, че познавате по-голямата сестра на Сачие, тя е омъжена за Отори Ейджиро.