Юки влетя тичешком с поднос в ръце.
— Внимателно, не тичай толкова! — възкликна Шизука и го пое от нея.
— Братовчедке! — извика момичето. — Добре дошла!
Лицето й бе изразително, с тъмни очи и плътни вежди. Не красиво, но изпълнено с живот и енергия. Косите й бяха гъсти и тя ги носеше сплетени на плитка.
— Мама каза, че си гладна. Точно правехме оризови кюфтета. Ето, заповядай. Това е със солена слива, а това — със сушен октопод.
Шизука коленичи и постави подноса на пода. Юки коленичи до нея, изчака с едва сдържано нетърпение Шизука да си вземе, след което грабна едно оризово кюфте и го натъпка в устата си. Почти веднага скочи отново на крака и обяви, че ще донесе чай, втурна се навън и се сблъска с майка си. Сейко едва успя да опази подноса, отрупан с чаши, остави го на пода и плесна дъщеря си.
— Отиди и кажи на баща си, че племенницата му е тук! — кресна й тя. — И върви както подобава на едно момиче!
После се обърна към Шизука.
— Подлудява ме. Понякога си мисля, че е обсебена. Естествено, баща й я разглезва. Искаше му се да има син и се държи с нея като с момче. Но тя няма да порасне и да стане мъж, нали? Ще бъде жена и трябва да знае как да се държи като такава. Чуй съвета ми, Шизука — ако имаш деца, гледай да са момчета!
— Де да можехме да избираме! — възкликна Шизука, без да се усмихва. Взе една купичка с чай и отпи.
— Разсадът може да се разрежда — отбеляза Сейко, имайки предвид обичайната сред селяните практика да оставят новородените да умрат, особено ако вече има твърде много момичета.
— Но всички деца на Племето са ценни — отвърна Шизука. — И момичетата, не само момчетата.
Тя почувства внезапен студ и се уплаши, че може да повърне. Преди година тук, в същата тази къща, Сейко й бе дала отвара от билки. Само при спомена за това всяка фибра в тялото й потръпна.
— Ако са талантливи. И покорни — въздъхна Сейко.
Те чуха стъпките на Юки, която топуркаше като пони през двора. Малкото момиче спря рязко и изу сандалите си върху дъските на верандата с подчертано благоприличие. Влезе в стаята, поклони се грациозно на Шизука и каза, като използваше официален език:
— Баща ми ще ви посети след малко.
— Ето — рече Сейко одобрително, — можеш да се държиш добре, когато пожелаеш. Бъди като своята братовчедка. Виж колко хубава изглежда Шизука, колко са елегантни дрехите й. Знаеш ли, тя е пленила с чара си сърцето на могъщ воин. Никога няма да предположиш, че притежава безпощадността и бойните умения на един мъж!
— Ще ми се да бях момче! — рече Юки на Шизука.
— Да ти кажа честно, и аз исках същото на твоята възраст — отвърна Шизука. — Но ако съдбата ни е да се родим в женско тяло, трябва да се възползваме от това по най-добрия начин. Бъди благодарна, че си родена в Племето. Ако се учиш и тренираш усилено, ще имаш по-добър живот от която и да е жена, принадлежаща към класата на воините. И ако си послушна и правиш точно каквото ти се казва.