На следващия ден лично Ендо пое към Цувано, за да проведе необходимите предварителни разговори, докато Шоичи и Масахиро се заеха да уредят завръщането на своите съпруги и семейства в крепостта. Но докато очакваше пристигането на жена си, Масахиро отиде да посети Акане.
Още при първите вести за поражението Харуна бе побързала да уведоми Акане, която бе прекарала този ден, както и следващия, лутайки се между надеждата и отчаянието.
— Просто не го знаят къде е! — повтаряше тя на Харуна, която седеше до нея, държеше й ръката, решеше й косите, масажираше врата и слепоочията й, подканваше я да яде и да пие, само и само да не й позволи да се срине в дълбоката яма на безнадеждната скръб. — Никой не го е видял да умира!
Харуна не изрече онова, което бе на преден план в мислите й — че всички, които може да са видели смъртта на Шигеру, вече не са между живите. Мори Кийошиге например, убит от собствените си събратя… името Ногучи бе станало синоним на предател. Тя плака за младежа, изпълнен с такава страстна жизненост, както и за всички останали.
Акане се къпеше и преобличаше за кой ли път, като не спираше да повтаря:
— Когато се върне, той ще има нужда от моята любов. Трябва да изглеждам красива за него… ще се нуждае от моята утеха, както никога досега.
Но до вечерта на третия ден вече потъваше в отчаяние, макар че все още не даваше воля на сълзите си. Току след залез-слънце отвън на улицата чуха тропот на коне. Надеждата й се възвърна с пронизваща болка, тя разблъска прислужниците и се втурна към портата. Чуваше се звън на сбруи, конете потропваха с копита и пръхтяха. В градината влязоха мъже, върху чиито роби ясно се виждаше чаплата на Отори. Имаше чувството, че ще й призлее от радост… но онзи, който последва мъжете в градината, не беше Шигеру.
— Владетелю Масахиро? — едва успя да изрече тя.
— Мога ли да вляза? — той се спря за момент, докато един от хората му коленичи да развърже сандалите му, после прекрачи прага на къщата.
— Кой е тук? — попита владетелят Масахиро.
— Никой… само Харуна.
— Кажи й да си тръгне. Искам да говоря с теб насаме.
Поведението му бе различно и това я разтревожи — сега бе по-малко предразполагащ и доста по-безцеремонен. Тя се опита да му се противопостави.
— Сега не мога да ви приема. Дълбоко съжалявам, но трябва да ви помоля да си тръгнете.
— Какво ще направиш, Акане? Ще ме изгониш ли?
Той се приближи плътно до нея с известна арогантност. Тя отстъпи, настръхнала, усещайки ръцете му върху себе си. Масахиро се засмя и викна към вътрешността на къщата:
— Харуна! Не искам да те виждам тук! Да те няма, още преди да съм се появил — той кимна към прислужниците, които чакаха изтръпнали в сенките. — Донесете вино! — и влезе в гостната.
Мъжете застанаха пред главния вход. Акане нямаше какво друго да стори, освен да го последва. Той се настани самодоволно и се втренчи в градината. Летният въздух бе влажен и мек, наситен с мирис на море и прилив, но нейната уста бе пресъхнала — имаше чувството, че изгаря, все едно я връхлиташе треска.
Едно от момичетата се появи с вино и чаши. Постави ги на пода и сипа вино и на двамата. Масахиро й махна да си върви. Прислужницата хвърли тревожен поглед към Акане, отстъпи към задната врата, излезе и я затвори зад гърба си. Масахиро отпи жадно.
— Дойдох да ти поднеса съболезнованията си — рече той. Думите бяха уместни, но не можаха да прикрият нотката на триумф, която звучеше в гласа му.
— Владетелят Шигеру е мъртъв? — попита шепнешком Акане.
Той бе последният човек, от когото би искала да научи скръбната вест. Това усили и бездруго непоносимата болка, която изпитваше.
— Или мъртъв, или в плен. Заради него да се надяваме, че е първото.
Да не го види никога повече, да не почувства тялото му до своето… вълната от скръб се надигна от корема й и я заля. Мислеше си, че е познала скръбта при смъртта на баща си; сега разбра, че тогавашните й чувства са били нищо в сравнение със сегашните, единствена сълза срещу цял океан. От устата й се разнесоха звуци, които тя не разпозна — дълбоки стенания, подобно на зимно море, връхлитащо каменния бряг, последвани от пронизителен вик като отчаян крясък на чайка.