После взе кутията с муската, която бе привързала Шигеру към нея и бе настроила съпругата му против него, отиде в светилището и се помоли за опрощение, за избавлението на всички. Плака за своята мъртва любов и сълзите избистриха съзнанието й. Не смятах да те обичам, каза му тя, но се влюбих в теб безнадеждно. Прости ми за ролята, която изиграх за смъртта ти. Солта от сълзите й се смеси в устата й с вкуса на кръв.
Притиснала кутията до гърдите си, все едно бе малко дете, тя се изкачи до ръба на кратера, пръскащ наоколо мирис на сяра, и се хвърли в ямата.
Трийсет и трета глава
Кенджи придружи Шигеру до южния бряг на реката. Пристигнаха в нощта на отлив, когато въздухът бе наситен с мирис на кал и сол. Ниско над морето бе увиснала тридневна месечина. Шигеру изпитваше известна неохота да се сбогува и му се искаше да задържи своя спътник поне още известно време. Чувстваше, че между тях наистина съществува някаква необяснима връзка и подозираше, че през следващите месеци ще има нужда от помощ, и то от онази, която можеше да предложи единствено Племето — най-вече информация.
— Къде отиваш сега? С радост бих те посрещнал като мой гост в къщата на майка ми.
— По-добре е на този етап приятелството ни да остане в тайна — отвърна Кенджи. — Имам къде да отседна в Хаги.
— Как мога да те открия? — попита Шигеру.
— Ще ти проводя човек. Ще поддържаме връзка по някакъв начин чрез твоето домакинство.
Шигеру веднага си помисли за Муто Шизука и бе обзет от опасения — дори и да получеше информация от Кенджи, как можеше да разбере дали да й се довери? Как можеше да контролира и използва Племето, след като не знаеше нищо за тях?
— Е, благодаря ти отново — за меча, за помощта.
— Владетелю Отори — Кенджи се поклони тържествено. — Грижи се за себе си — добави той вече по-свойски и се обърна, за да си тръгне.
Шигеру го изпрати с поглед и внезапно видя как фигурата му се раздвоява. Двама съвсем еднакви мъже вървяха рамо до рамо. И двамата вдигнаха ръка за сбогуване. После се сляха отново и Кенджи Лисугера изчезна.
Иска да се покаже, помисли си Шигеру. И все пак какво великолепно умение!
Шигеру отиде първо в къщата на майка си, прекосявайки реката при рибния яз, и, както винаги, си спомни за боя с камъни, когато Такеши замалко не се удави, а Мори Юта намери смъртта си в мътните води. Не искаше да се връща в крепостта като беглец. На сутринта щеше да се облече в официални одежди и да отиде там на кон, както подобава на главата на клана.
Кучетата се разлаяха ликуващо; при звука на гласа му стражите отвориха портата слисани и в следващия миг лицата им се изкривиха от вълнение. Двама от тях, възрастни прошарени мъже, твърде стари, за да се бият, паднаха на колене, а по страните им се затъркаляха сълзи.
Всички в къщата се събудиха и бързо запалиха лампи, Чийо хлипаше, докато приготвяше гореща вода и храна. Ичиро се забрави дотам, че прегърна някогашния си ученик. Шигеру се бе завърнал от мъртвите и никой не можеше да го повярва докрай. Незабавно до крепостта бяха проводени пратеници и майката на Шигеру пристигна призори. Той се бе изкъпал, бе успял да поспи няколко часа и вече закусваше с Ичиро, когато обявиха появата й.
— Върна се точно навреме — рече тя. — Утре или вдругиден очакваме Китано да пристигне с исканията на Ийда. Чичовците ти са назначени за регенти, но бъди сигурен, че няма да се зарадват подобаващо на твоето завръщане.
— Отивам в крепостта незабавно — рече Шигеру. — Ти трябва да ме придружиш — замълча за момент и после продължи: — Баща ми загина, докато се сражаваше храбро, както и всички негови воини. Бяхме победени заради предателството на Ногучи. Но Китано също не е невинен — неговото колебание допринесе за поражението.
— Това обаче го прави приемлив за Ийда — отбеляза Ичиро.
Вълнението на по-възрастния мъж не бе повлияло на апетита му, забеляза Шигеру, докато Ичиро ядеше лакомо ориз с мариновани сливи. При все това отново изпита уважение към познанията и преценките на своя учител, припомняйки си неговата педантичност към подробностите и добросъвестното зачитане към истината. Освен това Шигеру знаеше, че може да му има пълно доверие.