— Трябва да откажеш да преговаряш посредством един предател — заяви гневно майка му. — Трябва да се противопоставиш на чичовците си и незабавно да поемеш управлението на клана!
— Простете, че проявявам несъгласие, господарке Отори — намеси се Ичиро, — но владетелят Шигеру трябва да е готов да прояви гъвкавост; не върбовите клони са тези, които се чупят от тежестта на снега. Отори бяха победени в сражение — независимо чия е грешката, резултатът е същият. Ийда ще отправи тежки искания, по-тежки от най-лошите зимни виелици. Ако не искаме да бъдем съсипани напълно, трябва да бъдем готови да се превием.
Отвратена, господарката Отори отвори уста да възрази, но Шигеру вдигна ръка и й даде знак да замълчи.
— Какви ще бъдат тези искания?
— Трябва да разберем от Китано. Опасявам се, че ще поиска Чигава, сребърните мини, всички източни области и може би дори Ямагата.
— Никога няма да отстъпим Ямагата! — възкликна господарката Отори.
— И макар че ми е неприятно да го изрека, може да поиска да се откажеш от властта и дори да си отнемеш живота.
Ичиро говореше с равен, сух тон, все едно разискваше някаква законова постановка, но, изглежда, го връхлетя внезапен пристъп на кашлица и той избърса очи с ръкава на робата си, като за момент прикри лицето си.
Господарката Отори не оспори това тълкуване, а остана да седи в мълчание, със сведен поглед и строго изражение.
— Заповедта на моя баща бе да си отнема живота само ако Джато се загуби. Джато дойде при мен като по чудо — ето защо трябва да се подчиня на неговото желание и да живея, за да подиря отмъщение.
— Мечът дойде при теб? — възкликна майка му слисана, без да може да се сдържи. — Къде е сега?
Той посочи оръжието, което лежеше до него — със замаскирана дръжка и в чужда ножница.
— Това не е Джато — възрази тя.
— Няма да го вадя, за да ти го доказвам. Но е Джато.
Майка му се усмихна.
— Тогава няма от какво да се страхуваме. Не могат да те накарат да се откажеш от властта, щом държиш меча на Отори.
Ичиро отбеляза:
— Получихме сведения, че Ийда Садаму изпитва ненавист към теб лично. Чичовците ти могат да се изкушат да те предадат на него за собствена изгода. Армията на Отори е почти унищожена. Не се намираме в положение да се отбраняваме. Ще бъдеш в голяма опасност. Трябва да си много внимателен.
— Разполагам ли с някакви преимущества? — попита Шигеру.
— Ти си законният наследник на клана; хората те обичат и няма бързо да те лишат от подкрепата си.
— А и Тохан понесоха тежки загуби — отбеляза Шигеру. — Садаму също едва ли ще е в състояние да нападне сърцето на Средната провинция или да подложи Хаги на обсада. Може би Сейшуу ще удържат на думата си за съюз и ще ни се притекат на помощ.
А може би и Племето щяха да бъдат още една пречка за амбициите на Садаму, разсъждаваше той, но без да изрече гласно мислите си.
— Е, тогава положението е по-добро, отколкото предполагах — отбеляза Ичиро.
Шигеру даде заповеди за най-внушителното шествие, възможно при съществуващите обстоятелства, което да го съпроводи до крепостта. Бързо събраха всички старци и момчета от останките на охраната в къщата. За негова изненада сред тях се оказаха Мийоши Кахей и неговият по-малък брат Гемба, който бе едва шестгодишен.
— Радвам се да ви видя живи и здрави — рече Шигеру на Кахей.
— Ние още повече, че виждаме владетеля Шигеру — отвърна Кахей, чиято доскорошна момчешка веселост бе заличена от видяното на бойното поле. — Смъртта на Кийошиге беше ужасна — добави той тихо, с пламтящи от неизплакани сълзи очи. — Трябва да отмъстим за него!
— Ще го сторим — отвърна също тъй тихо Шигеру. — Какви са вестите за баща ви?
— Той също оцеля. Сега е в крепостта. Прати мен и брат ми да бъдем част от ескорта ви, залог за подкрепата му през идните месеци — мнозина от хората ни загинаха, но те имат синове, мои връстници или на Гемба; ние ще сме вашата бъдеща армия.
— Искрена благодарност на него и на вас.
— Така се чувства целият град, цялата страна — възкликна Кахей. — Докато владетелят Шигеру е жив, целият клан ще живее!