Отривистите думи, изречени от нейните уста, го разсмяха отново.
— Обичам те — каза той.
— Знам. И аз теб. Между нас има връзка от предишен живот… може би от много животи. Били сме всичко един за друг — родител и дете, брат и сестра, най-близки приятели.
— Ще бъдем съпруг и съпруга — рече той.
— Нищо няма да е в състояние да го предотврати — отвърна тя и като го галеше, добави непринудено: — Каквито вече сме. Разбрах, че те обичам, още щом те видях в Тераяма. Разпознах те по някакъв начин, все едно дълбоко в себе си съм знаела кой си, но съм те забравила. По онова време съпругът ми беше още жив и аз осъзнавах, че никога няма да мога да призная любовта си. Но не преставах да мисля за теб, нито да се моля за твоята безопасност. Когато умряха съпругът ми и синът ми, единственото, което ме крепеше, бе мисълта за теб. Реших, че след като ми е отнето толкова много, няма да се откажа от единственото, което желая искрено.
— И аз почувствах същото — рече той. — Но какво бъдеще ни предстои? Преди ти беше неясна мечта, далечна възможност. Сега вече си моята реалност. Какъв смисъл би имал животът ни, ако трябва да сме разделени?
— Защо не се оженим? Ела в Маруяма. Ще сключим брак там.
Гласът й бе топъл и безгрижен, а оптимизмът й го въвлече в блян, където всичко бе възможно — щеше да сключи брак и да заживее с тази жена, щяха да установят траен мир в Западната провинция… да имат деца.
— Дали някога биха ни позволили? — попита той. — Сега моите чичовци са начело на клана Отори. Бракът ми е от значение за тях. Те никога не биха одобрили един съюз, който ще утвърди положението ми и ще засили властта ми. Ийда Садаму — също.
— Тохан определиха за кого да се омъжа първия път. Защо трябва пак да имат думата за живота ми? Аз съм законният владетел. Няма да позволя да ми нареждат!
Властният й тон го накара да се усмихне въпреки лошите си предчувствия. Видя нейната увереност — смелостта на жената, която знае, че е обичана от любимия. Въпреки трагичните загуби предишната година тя все още излъчваше младост. Скръбта я беше белязала, но не беше съкрушила духа й.
— Да действаме в тази насока — рече той. — Но можем ли да запазим в тайна нещо подобно? Бихме могли да се видим един или два пъти, без да ни открият, но…
— Да не говорим сега за опасността — прекъсна го тя ласкаво. — И двамата я познаваме — налага ни се да живеем с нея всеки ден. Ако няма как да се срещаме, можем поне да си пишем, както каза снощи. Ще ти пращам писма, както преди, по сестрата на Сачие.
Това му напомни за съобщението, донесено от някогашния му васал.
— Ти познаваш един от моите воини… Харада. Бях удивен от думите, които изрече за Скритите.
Шигеру заговори по-тихо, макар че нямаше кой да го чуе в проливния дъжд, и неуверено, тъй като не беше сигурен доколко тя би пожелала да му разкрие истината.
— Да, Харада е имал нещо като видение. Не е необичайно сред тези хора — техният бог им говори направо, когато му се молят. Изглежда, чут веднъж, този глас трудно може да бъде пренебрегнат.
Той почувства, че тя говори от собствен опит.
— Ти чувала ли си го?
Тя се усмихна леко.
— Има много неща, които ми допадат в това учение — отвърна Наоми. — Моите деца ме научиха колко ценен е животът и колко ужасно е да бъде отнет. И все пак като глава на своя клан си давам сметка, че отказът от меча би обрекъл народа ми на незабавно поражение от всички тези въоръжени воини, които ни заобикалят. Трябва да притежаваме достатъчно сила, за да противостоим на техния жесток и ненаситен стремеж към завоевания. Но ако всички вярват, че след смъртта ще се изправят на съд пред своя бог, може би страхът от наказание ще ги обуздае.
Той се съмняваше, чувствайки, че хора като Ийда, които нямат страх от нищо ни на земята, ни на небето, могат да бъдат контролирани единствено със силата на оръжията.
— Понякога ми се струва, че гласът говори на мен, но поради положението, което заемам, мисля, че не мога да отговоря. Смятам, че е отвратително хора, които не се отбраняват, да бъдат преследвани и изтезавани — продължи тя. — Трябва да им бъде позволено да живеят в мир.
— Те полагат клетва за вярност към някаква небесна сила, не към своите господари тук на земята — възрази Шигеру. — Затова не заслужават доверие. Дълбоко съжалявам, че Харада повече няма да ми служи.
— Можеш да имаш доверие на Харада — рече тя.
— Би ли ме наблюдавала безучастно, докато се бия с трима души?