— Извинете, господарю — рече. — Вие сте хванали престъпника, когото преследвахме. Благодаря ви.
Шигеру не отговори веднага. Искаше тримата мъже да дойдат по-близо, за да може да се разправи с тях наведнъж. Преценяваше физиката им, оръжията им. Видя ножа, другите двама стискаха колове.
— Какво е сторил този престъпник? — попита той, завъртайки леко момчето, така че да може мигновено да го изтика встрани, вън от опасност, като през цялото време оглеждаше внимателно мъжа пред себе си. Беше сигурен, че не го е виждал по-рано.
— Простете, но това не е ваша грижа. Засяга единствено Ийда Садаму и клана Тохан.
— Хмм, така значи? — отвърна Шигеру с преднамерена наглост. — А кои сте вие, че да ми казвате кое е моя грижа и кое не? — искаше да ги ядоса и когато водачът им изръмжа:
— Просто ни го предайте! — бутна момчето зад гърба си и със същото движение извади меча си.
По-близкият от двамата с коловете замахна към него. Шигеру се приведе, избягна удара, след което мигом се изправи и остави Джато да се стовари върху врата на нападателя, отсичайки главата му. Обърна се рязко и посрещна атаката на водача им. Мечът се вряза в протегнатата ръка и острието мина през нея като през бобена извара. Мъжът се свлече на колене, затискайки с лявата си ръка остатъка от костта и бликащата кръв. Не издаде нито звук.
Третият хвърли кола си и хукна обратно по пътеката, крещейки за помощ. В далечината някой му отвърна.
— Хайде — рече Шигеру на момчето, което трепереше в потрес. Гласът на Шигеру, изглежда, го стресна. Той падна на колене.
— Ставай!
Момчето взе да протестира, че трябвало да намери майка си, но Шигеру го дръпна и го принуди да се изправи на крака. Не смяташе, че някой в селцето ще оцелее, и не възнамеряваше да рискува живота на момъка, за да го установи. Поведе го бързо нагоре по склона. Дъждът валеше като из ведро, а здрачът все повече се сгъстяваше. Съмняваше се, че някой ще ги преследва след падането на нощта.
Както тичаха, момчето му разказа с оскъдни, изпълнени с ужас слова за войниците и за нападението, а после добави:
— Само че те ме бяха погнали и за друго. Съборих владетеля Ийда от коня му.
Шигеру не се сдържа и избухна в смях. Беше като знак… знамение за краха на Ийда, който щеше да дойде от ръката на това момче.
— Вие ми спасихте живота — заяви момъкът. — От днес нататък той ви принадлежи.
Шигеру се засмя отново с чувство на радост, примесено с гордост. Момчето притежаваше смелост и благородство, бе истински Отори.
— Как се казваш? — попита го той.
— Томасу — отвърна момчето.
Томасу!
— Това име се среща често сред Скритите — рече Шигеру. — По-добре е да се отървеш от него.
Осенен от внезапна идея, добави:
— Може да се наричаш Такео.
Вече беше решил, че ще осинови това момче и ще го направи свой наследник. Отори Такео — неговият син. И двамата заедно щяха да унищожат Ийда Садаму.