— Господарю Миура! — извика Инаба, пусна юздите на конете и се втурна напред.
Животните се вдигнаха на задните си крака, отскочиха назад, долавяйки мириса на кръв, и препуснаха в галоп през сечището, като едното цвилеше и въртеше очи.
Миура издъхна, без да изрече нито дума.
Аз убих, помисли си Шигеру без задоволство или въодушевление, а по-скоро със страх и натежало сърце, все едно се бе простил с невинността на юношеството и бе преминал в света на възрастните, с всички негови тегоби.
Мацуда вдигна меча на Инаба от мястото, където бе паднал.
— Владетелю Шигеру, хвани конете, преди да са избягали. Инаба, вземи главата на своя господар и я отнеси в Инуяма. Очаквам да разкажеш подробно за неговата смърт, която не бе лишена от достойнство.
Докато убеждаваше конете да се оставят да бъдат хванати, Шигеру чу удара, който отдели главата от тялото. Мацуда донесе вода от извора, уми кръвта от лицето и я уви в парче плат, което донесе от колибата, като се извини за лошото качество на материята.
Очите на Инаба блестяха от вълнение, но той остана безмълвен. Взе една кошница, окачена на седлото, и почтително положи главата в нея. После откачи ножницата от пояса на Миура, избърса меча, провери острието и го прибра в нея.
— Владетелю Шигеру! — поклони се на Шигеру и постави меча на земята пред него.
— Можеш да отнесеш тялото в Тераяма — рече Мацуда. — Ще уредят да бъде погребан там.
— Не! — възрази Инаба. — Владетелят Миура не трябва да почива сред покойниците на Отори. Ще го върна на изток. Когато изпълня този свой последен дълг към него, ще го последвам в смъртта.
— Както желаеш — рече Мацуда и помогна на другия да закрепи тялото върху седлото, а в това време Шигеру държеше коня, който трепереше, и се опитваше да го успокои.
Инаба се качи на своя кон и пое бавно надолу по склона. След няколко минути шумът от копитата заглъхна. Слънцето бе залязло напълно, но все още не бе мръкнало.
— Върви се измий — рече Мацуда на Шигеру. — Ще се помолим за мъртвите.
Щом светлината на деня угасна и на небето заблещукаха звезди, старецът подхвана сутрата за мъртвите — древните думи, които служеха за връзка между Земята и Небето, между този свят и отвъдното.
По-късно Мацуда каза:
— Знаех, че не си застрашен.
— Никога не бихте го допуснали — отвърна Шигеру. — Това ми вдъхна увереност.
— Справи се добре. Миура беше отличен боец и добър учител. Садайоши не биваше да го пренебрегва.
— Изглеждаше така, все едно го бяхте замислили предварително — осмели се да предположи Шигеру.
Мацуда отвърна:
— Не бих замислил ничия смърт… не ми е нужно, защото съдбата отвежда всички ни до тази последна среща. Но ако бях пожелал, едва ли бих могъл да инсценирам нещо по-добро.
Следващият ден бе още по-зноен. Слънчевата светлина отново искреше с бронзов оттенък, а въздухът бе ду̀шен, натежал и неподвижен, все едно небето бе затаило дъх. Жуженето на цикадите продължаваше безмилостно, но всички птици бяха замлъкнали, омаломощени от горещината. След сутрешните упражнения, от които дори Мацуда плувна в пот, двамата прекараха остатъка от деня в безмълвна медитация. Вечерта Мацуда каза:
— Мисля да се връщаме в храма. Работата ни тук изглежда приключена, а и имам чувството, че съм нужен там. Пък и ти трябва да възобновиш обучението си, преди да си забравил да пишеш.
Събраха оскъдните си принадлежности и Шигеру измете колибата за последен път. Станаха преди зазоряване. Тануки седеше на верандата и ги наблюдаваше с тревожни, кръгли очи. Мацуда му се поклони.
— Сбогом, стари приятелю. Сполай ти, че сподели дома си с нас. Отново ще е само твой.
Луната бе избледняла, но Мацуда крачеше по пътеката, все едно бе ясно осветена от слънцето. Шигеру носеше тренировъчните тояги и вързопите, както на идване. Съжаляваше, че напуска самотната колиба, където бе научил толкова много, но си даваше сметка, че целта, с която бяха пристигнали тук, вече е постигната.
Денят настъпваше, когато минаха под големия дъб, където Шигеру бе видял хоо, и той отново впери търсещ поглед в сводестия заслон. Мацуда бе прибрал перото и сега го носеше в пазвата си, но от свещената птица нямаше и следа. Ще я видя отново, помисли си Шигеру, ще създам място, където ще може да гнезди. Тя ще се върне в Средната провинция.