— А ако Ийда не позволят на момчетата да се върнат?
— Трябва да намерим някакъв начин да ги принудим да се подчинят.
— Какъв? — попита Кийошиге. — Нямаме за какво особено да се пазарим.
— Владетелю Ирие?
— Опасявам се, че Кийошиге е прав — ние можем да ги заплашим с нови нападения, но по-вероятно е това да вбеси Ийда и да ги настрои още повече против, вместо да ги убеди. А ние трябва да внимаваме да не бъдем въвлечени в повсеместна война, защото все още не сме готови за нея.
— Колко време ще е нужно на Отори, за да се подготвят за война с Тохан?
— Вероятно година-две.
— Ние и сега можем да се изправим срещу Тохан! — възкликна разпалено Кийошиге.
— Един срещу друг без съмнение, но те ни превъзхождат по численост, разполагат с повече пешаци.
— Още една причина да задържим на наша страна хора като Китано — рече Шигеру. — Веднага щом се върна в Хаги, трябва да започнем и да увеличаваме броя на хората и въоръжението.
Жителите на Чигава бяха удивени и въодушевени от неочакваната поява на наследника на клана. Също като селяните те бяха заживели със страха, че са забравени и че много скоро ще се окажат превзети от Тохан. Шигеру и хората му бяха посрещнати сърдечно и настанени в най-голямата странноприемница. Тутакси до Цувано бяха проводени пратеници. Ирие и Кийошиге чакаха в града отговора на Китано и завръщането на Харада с подкрепление, като междувременно се заеха с уреждането на подслона и храната за такова множество люде и коне, а два дни по-късно Шигеру пое със своите хора на юг, за да види със собствените си очи какво причиняват Тохан на поданиците му по тези места.
Неколцина младежи от града тръгнаха с него, обзети от пламенното желание да му служат като водачи и вероятно, предположи той, с надеждата за предстояща схватка с омразните Тохан. Притежаваха типичните черти на хората от Изтока — дребни и жилави, енергични и гневливи. Освен оръжия носеха със себе си въжета и лампи, както и гърне с въглени за палене на лампени фитили. Шигеру се питаше защо, но докато яздеха на изток, причината се изясни. На юг от Чигава варовиковата планинска местност на Яегахара се простираше до границата като сочещ пръст. Самият път извиваше и се отдалечаваше от границата. Долината изглеждаше открита чак до Инуяма.
— Непременно трябва да подсигурим добра охрана на това място — отбеляза Шигеру. — То е входът към Средната провинция.
— Земята тук е коварна — рече най-възрастният от стражите — мъж на двайсетина години на име Комори. — Ако не знаеш пътя, може лесно да се заблудиш и да паднеш в някоя пропаст. Мнозина са изчезвали и никога повече не са успели да излязат. При все това, за да огледаме самата граница, трябва да поемем нататък, стига господарят Отори да ни се довери да го водим.
— Комори познава тази земя отгоре и отдолу — обади се един от останалите. — Подземния император, ето как го наричаме.
Комори се усмихна и посочи към въжетата на седлото си.
— Това са скъпоценностите на императора. Можете да ги купите за няколко монети във всеки магазин в Чигава, но под земята струват повече от всичките съкровища на столицата.
Те изоставиха пътя и поеха през избуялите летни треви, в които сияеха жълти маргарити, дребни пурпурни орхидеи, срещниче и бял равнец. Семенните чашки на тревите образуваха нежни, пухкави пискюли. Около копитата на конете пърхаха сини и жълти пеперуди. Равнината бе набраздена от пътеки, отъпкани от лисици, елени и глигани. Имаше оскъден брой дървета — на места група елши растяха в падини, където се събираше вода, а отворите на дълбоки пещери бяха обрасли с храсти, които понякога ги скриваха напълно. Шигеру си даде сметка колко лесно би било да пропусне пътеката и да падне в някоя от тези естествени тъмници. Никой няма да знае къде си и няма да има и най-малка надежда за спасение.
Яздеха близо три часа, заобикаляйки множество дълбоки дупки, при което Комори назоваваше всяка от тях за Шигеру — Адската паст, Вълчата бърлога, Котела — имена, дадени им от хора и целящи да ги обрисуват, при все това за съзнанието на Шигеру никоя човешка дума не можеше да обхване цялата заплаха на тъмните празноти, зейнали внезапно и неочаквано насред мирния летен пейзаж.