— Разбира се, че те е харесал — възрази Харуна. — Няма жив мъж, който не би те харесал. Но той е наследник на клана… няма да се влюби в теб. Не го и очаквай от него. Това не ти е Хаято.
Акане обаче все още тъгуваше за Хаято. Обичаше мъжете да са влюбени в нея. Беше поласкана от интереса, който господарят Шигеру бе проявил към нея, и го намираше за много привлекателен. Искаше й се отново да е с него, искаше й се господарят да се влюби в нея.
— Не очаквам да ме повика пак — рече тя. — Всички знаят, че съм прекарала нощта в крепостта… и защо. Толкова е унизително. Не можеш ли някак да представиш нещата така, все едно съм го отблъснала?
— Давам му три дни — отвърна Харуна.
През следващите няколко дни Акане бе сприхава и раздразнителна, караше се с Харуна и се заяждаше с останалите момичета. Все още беше много горещо и на нея й се искаше да се разходи до вулкана, но не можеше да излезе на жаркото слънце. Работата в къщата на удоволствията кипеше навсякъде около нея, ден и нощ, понякога възбуждаше желанието й, а друг път презрението й към ненаситната похот на мъжете. Вечерта на третия ден, след залез-слънце, тя отиде до светилището, за да види цветята и храстите, засадени от възрастния свещеник. Някакво екзотично жълто цвете, чието име не знаеше, пръскаше наоколо тежък сладък аромат, а огромни кремове искряха с белотата си в падащия здрач. Старецът ги поливаше с дървено ведро, втъкнал в пояса си полите на робата си.
— Какво става с теб, Акане? Цяло лято си все сама! Не ми казвай, че си се отказала от мъжете.
— Ако имах капчица разум, щях да го сторя — отвърна тя.
— Трябва ти някой от моите амулети! Той отново ще разпали интереса ти към тях. Или още по-добре — ела да живееш с мен. Ще ти стана добър съпруг.
— Ще го направя — отвърна тя, като го гледаше с обич. — Ще ти приготвям чай и ще ти трия гърба, ще почиствам восъка от ушите ти и ще ти скубя брадата.
— И ще ме топлиш през нощта, да не забравиш!
Той се разсмя така, че се закашля, и трябваше да остави ведрото на земята.
— Не се възбуждай, дядо — рече Акане. — На твоята възраст това е вредно за здравето ти!
— Ааа, никой не е твърде стар за такова нещо, Акане! Ето! — той измъкна от пояса си нож и внимателно отряза клонка жълти цветя. — Сложи я в стаята си, ще изпълни с аромат цялата къща.
— Притежава ли някаква специална сила? — попита тя.
— Разбира се, иначе за какво ще ти я давам?
— Имаш ли магии, които да карат мъжете да се влюбват? — попита тя небрежно.
Той я изгледа с любопитство.
— Това ли ти е грижата? Кой е той?
— Никой, просто се чудех.
Той се приведе към нея и прошепна:
— Магии за любов и талисмани срещу влюбване. Цветята имат много способности и ги споделят с мен.
Тя пое обратно с клонка в ръка и усети как ароматът я обгръща. Мина покрай стаята на Харуна и подвикна подигравателно:
— Три дни, значи?
Харуна излезе на верандата.
— Акане, ти се върна! Качи се за момент.
Все още с жълтите цветя в ръка, тя изу сандалите си на верандата. Харуна й прошепна:
— Мори Кийошиге е тук.
Акане влезе в стаята и му се поклони.
— Господарю Кийошиге.
— Акане.
Той отвърна на поклона й и я огледа с нескрит интерес, а очите му искряха закачливо и съучастнически. Неговата вежливост й каза всичко. Не си позволи да се усмихне, а остана да седи с безстрастно изражение и сведени очи.
— Господарят Отори бе много доволен от последното ни сътрудничество — рече Кийошиге. — Той има нова заръка за мен. Трябва да уредя построяването на къща за теб. Владетелят Отори реши, че ще предпочетеш да имаш собствено жилище, вместо да се преместиш в крепостта. Вече говорих с Широ дърводелеца. Той ще дойде утре да обсъди с теб проекта.
— Къде ще я строи? — попита Акане.
— Има едно подходящо място недалеч от крепостта, край плажа, в малка борова горичка.
Акане познаваше мястото.
— Моя ли ще бъде къщата?
— Разбираш уговорката, предполагам?
— За мен това е твърде голяма чест — рече тихо тя.
— Е, всичко е описано — слуги, пари и така нататък. Харуна го прочете и каза, че го одобрява.