Мощна светкавица току-що бе озарила южното небе, когато Акане чу шум от стъпки и приглушени гласове отвън. Няколко мига по-късно една от прислужниците влезе в стаята и прошепна:
— Господарке Акане, дошъл е пратеник от крепостта.
В гласа й звучеше тревога.
— Пратеник? — надигна се Акане разтреперана.
— Може би… или… — момичето се засмя и лицето му потръпна — тя не смееше да произнесе името му. — Ами, чичото…
— Не може да бъде! — възкликна Акане, обзета от непреодолимо желание да я плесне заради глупостта й. — И какво каза?
— Искал да ви види.
— Къде е сега?
— Помолих го да изчака в преддверието… ама, господарке Акане, ако е той, колко оскърбително от моя страна! Какво да сторя?
— Незабавно го покани тук — нареди Акане. — И донеси още вино. Нека влезе сам. Ако води и други със себе си, да изчакат отвън. Ти също остани там, но ако те извикам, ела веднага.
Веднага щом гостът влезе в стаята, въпреки неофициалните му роби и липсата на герб, тя веднага разбра, че това е Масахиро. Беше нисък мъж, много по-нисък от Шигеру, и вече с наченки на пълнотата, характерна за средната възраст. Първата й мисъл бе: Той смята, че ще спи с мен, и изпита пристъп на ужас, тъй като знаеше, че ако това се случи, Шигеру никога няма да й прости.
Тя му се поклони дълбоко и после седна, опитвайки се да се въоръжи със стомана и непристъпност.
— Владетелю Отори, това за мен е незаслужена чест.
— В писмото си казваш, че искаш да говориш с мен. А аз отдавна искам да се запозная с теб. Изглежда като златна възможност, особено след като племенникът ми е надалече.
Тя наля вино и отправи реплика за знойната нощ и за странната хубост на осветените от луната облаци. Той пи, вперил в нея възхитен поглед, докато тя, макар и не така открито, се опитваше да го прецени. Вече знаеше за неговото неутолимо желание за сексуални новости, което го пращаше не само в Къщата на удоволствията на Харуна, но според клюките — и на много по-западнали места и за далеч по-необичайни удоволствия. Кожата му бе жълтеникава, с няколко големи бенки.
Тя си помисли, че трябва да отправи молбата си направо, за да предотврати всякакво недоразумение помежду им.
— Чувствам известна отговорност за тъжното събитие, което се случи миналата нощ — рече тя тихо.
— Имаш предвид непоносимото оскърбление към владетелите Отори?
Имам предвид смъртта на един добър човек, помисли си тя, но не го изрече гласно.
— Исках да ви се извиня лично.
— Приемам извинението ти, но не мисля, че имаш вина за това, че мъжете се влюбват в теб — отвърна той. — Обясниха ми, че това е била причината за поведението на Хаято. Очевидно е бил увлечен по теб. Както разбирам, и моят племенник — също.
В гласа му се долавяше неизречен въпрос. Тя каза:
— Простете, владетелю Отори, но не мога да обсъждам с вас господаря Шигеру.
Той леко повдигна вежди и отпи отново.
— Това ли е всичко, което искаше? Да се извиниш?
Никога няма да се съгласи. Само се унижавам, помисли си Акане, но после усети дъха на мъртвия във врата си, все едно бе коленичил зад гърба й и всеки миг щеше да я сграбчи в смъртоносна прегръдка. Пое дълбоко дъх.
— Синовете на господаря Хаято са още съвсем малки. Семейството му винаги е служило вярно на клана Отори. Моля ви да бъдете милостив и да пощадите живота им.
— Техният баща оскърби Шигеру — аз само защитавам името му.
— Сигурна съм, че ако беше тук, владетелят Шигеру също щеше да се застъпи за тях — отвърна тя тихо.
— Да, той е състрадателно момче, така говорят хората. Аз, от друга страна, не се ползвам с такова име.
В гласа му прозвуча презрение, но тя имаше чувството, че долавя и нотка на завист; подозренията й се потвърдиха, когато той продължи:
— Моят племенник е много популярен, нали? Получавам вести от всички краища на Средната провинция, хората навсякъде го възхваляват.
— Истина е — отвърна тя. — Всички го обичат.
Видя го как трепна под камшика на собствената си ревност.
— Повече от баща му?
— Владетелят Шигемори също се ползва с всеобща любов.
Масахиро се засмя.
— Бих се изненадал, ако това беше истина — горните му зъби бяха леко издадени, от което долната му челюст създаваше впечатление за слабоволие. — Къде е сега Шигеру?