Двайсет и първа глава
Първият тайфун в края на лятото връхлетя крайбрежието откъм югозапад, но макар че донесе проливни дъждове, докато стигне до Хаги, главната му сила бе намаляла значително. Източните части на Средната провинция почти не бяха засегнати и Шигеру не ускори прибирането си у дома. Истина бе, че от време на време тъгуваше за Акане, но въпреки това нямаше желание да се връща към интригите в крепостта или към неловкото положение със съпругата си. Животът на воина край границата притежаваше простота и откритост, които бяха ободрителни и насърчителни. Всички се отнасяха към него с безспорно уважение и с признателност, което освен че го ласкаеше, му помагаше да придобие нарастваща увереност в себе си и в своята роля като водач на клана. Никой не спореше с него — всички му се подчиняваха безпрекословно.
Сякаш все още бяха момчета и си играеха на битки с камъни, само дето сега командваха истински войници и излагаха на риск действителен човешки живот. Държаха под наблюдение цялата граница от бряг до бряг, често нощуваха на открито под кадифеното лятно небе, осеяно с огромни, замъглени звезди. На две седмици се връщаха в Чигава, където се възползваха от горещите извори и обилния урожай на късното лято.
При едно такова завръщане в края на осмия месец, привечер, точно преди залез-слънце, Такеши и Кахей влязоха в къщата, където се бяха разквартирували, с още мокри от скорошната баня коси, като се смееха високо. Те също се бяха поотпуснали през последните няколко седмици, разтоварени от строгия режим на обучение и тренировки, които изпълваха живота им в Хаги. И двамата бяха на прага на възмъжаването, телата им се наливаха със сила, крайниците им се удължаваха, гласовете им мутираха. След година-две, помисли си Шигеру, докато ги слушаше, трябваше да бъдат пратени в Тераяма, за да усвоят, както бе сторил той, самодисциплината, която щеше да обедини всичко, на което бяха обучени до момента. Беше наблюдавал внимателно своя брат през последните седмици, опитвайки се да прецени докъде се простират безразсъдството на Такеши и неговата необузданост, бе забелязал колко го обичат хората, как го насърчават и се възхищават на безстрашието му. Според Шигеру Кахей притежаваше по-устойчив характер неговата смелост не беше обагрена с безразсъдство, той беше готов да подири съвет и да го следва. При все това Такеши блестеше с нещо повече — вродената способност на Отори да внушават преданост. Шигеру за пореден път се запита как най-добре да предостави на своя брат отговорностите, от които се нуждаеше. Такеши не проявяваше интерес към посеви и земеделие, управляване на имения или развиване на промишленост; цялата му страст бе посветена на изкуството на войната. Ако привързаността му можеше да се обуздае, от него щеше да излезе велик генерал; понастоящем той проявяваше повече интерес към личните подвизи, отколкото към внимателното планиране на стратегия и тактика. Още по-малко се интересуваше от дипломацията на преговорите, обезпечаващи мира. Двамата с Кийошиге често изразяваха недоволството си, че няма война, и копнееха за възможността да дадат хубав урок на Тохан, както с битката край светилището, която Кийошиге описваше с кървави краски при не един случай.
Кийошиге харесваше Такеши и приключенията, в които се бяха впуснали заедно, докато Шигеру бе в Тераяма, бяха изградили помежду им силна връзка. Шигеру забеляза как Кийошиге насърчава по-малкото момче, мълчаливо одобрявайки неговото безразсъдство, защото то подхождаше на неговото собствено. Шигеру нарочно ги остави разделени, докато яздеха в обход по границата, прати Кийошиге при Ирие и задържа Такеши при себе си, но когато се срещнаха в Чигава, на Кийошиге му бе забавно да взема Такеши със себе си.
— Отвън чакаше някакъв нещастник, който твърдеше, че има съобщение за теб — рече Такеши. — Не съм виждал по-грозен човек през живота си.
— Изпечен като кестен — добави Кахей.
— Изхвърлихме го с парцалите — засмя се Такеши. — Ама че нахалство, да очаква, че ще говори с теб.
— Изпечен? — попита Шигеру.
— Лицето му беше сбръчкано и червено, все едно е било изгорено.
— Отвратително — измърмори Такеши. — Трябва да го избавим от собствената му мизерия. За какво му е на такъв да живее?