Мое нямаше ясен спомен за онова, което се случи след това, само смътно чувство за грубост и насилие. Започна да си мисли, че някакъв демон я е споходил онази нощ и си е легнал с нея, от което страховете й се усилиха — че е изневерила на съпруга си, че ще роди дете от зъл дух и тогава всички ще станат свидетели на срама й. Щом Чийо я доближеше, тя се разтреперваше и не искаше да приема приготвени от нея храна и напитки. Господарката Отори започна да я презира и да се отнася с нея още по-безцеремонно.
Мое посрещна с противоречиви чувства вестта за неизбежното завръщане на съпруга си. Беше се насладила на почивката по време на неговото отсъствие, особено след като знаеше, че той е далече и от Акане, но беше дълбоко нещастна и достатъчно умна, за да си даде сметка, че единствената й надежда за щастие се крие в помиряването с мъжа й.
Същата вечер нейната свекърва се втурна в стаята й със същата идея наум.
— Трябва да се издокараш за него. Той ще дойде право при теб. Трябва да сториш каквото иска и най-вече да му угодиш.
Чийо отведе Мое в банята, изтърка кожата й с трици, след това намаза тялото й с благовонни масла — ароматът на жасмин, нахлул в ноздрите й, бе тъй силен, че й се зави свят. Косите й бяха сресани грижливо и оставени да се спускат върху раменете й. Беше облечена в нощна роба от коприна. Вниманието към нея я поласка и докато седеше в очакване, за първи път почувства приятна болка между краката си и пърхане от вълнение в корема си. Отпи глътка вино и почувства как кръвта запулсира във вените й.
Всичко ще е наред, помисли си тя. Няма да се страхувам от него. Няма повече да го мразя. Трябва да го обичам, да го желая.
Нощта падна, часовете минаваха един след друг, но Шигеру не идваше. Накрая тя каза на Чийо:
— Вероятно се е забавил по пътя.
В този момент от съседната стая се разнесе гласът на Такеши, който поздравяваше майка си.
Няколко мига Мое не помръдна. После вдигна стъкленицата с вино и я запрати през стаята. Тя се удари в една от изрисуваните прегради, без да се счупи, но виното се разплиска и остави грозно петно върху моравите цветя.
— Отишъл е при Акане! — възкликна тя.
Когато разбра, че Шигеру идва направо при нея, без дори да е отишъл в крепостта, Акане бе обзета от радостно въодушевление. Гледката, която представляваше — целият прашен и мръсен от пътуването, усмивката му, когато я поздрави — всичко това тутакси разсея по-голямата част от тревогата й. Тя се засуети около него, все едно ужасена от вида му, скастри го шеговито, а после отиде лично до пристройката на банята, за да помогне на прислужницата да изтрие гърба му. Изплакна тялото му до най-малката подробност, като си мислеше с тръпнещо очакване за мига, в който ще го почувства до себе си… скоро, но не прекалено. Искаше да забави този момент, чувствайки как собствената й кожа настръхва, а мускулите й омекват до премалялост от желание. Беше минала малко повече от година, откакто се бяха любили за първи път, след неговото завръщане също като тази вечер от източната граница. Заръча да приготвят същата храна — студена, лепкава, сочна. Нощта настъпи и тя нареди да запалят лампите, без да откъсва очи от него, докато той ядеше и пиеше. В тази година се беше променил, беше възмъжал. Заслугата е моя, помисли си тя. Аз го научих как да бъде мъж.
След като се бяха оттеглили и удовлетворили желанието си с подобаваща страст, тя се отпусна върху него и изрече доволно:
— Сега ще останеш в Хаги до пролетта.
— Ще прекарам зимата тук. Но преди това ми предстои още едно пътуване.
— Ти си жесток! — възкликна Акане, само наполовина престорено. — Къде заминаваш?
— Ще отведа Такеши в Тераяма. Може да остане там цяла година — иска да се обучава на бой с меч при Мацуда, а дисциплината ще му повлияе добре.
— Още е малък… ти беше на петнайсет, нали?
— Следващата година ще навърши четиринайсет. Ако е в храма, няма да може да избяга и да се сражава.
— Би го сторил — възрази Акане. — Господарят Такеши е по-смел от мнозина мъже, два пъти по-възрастни от него.
— Трябва да се научи да се бие добре и да израсте физически — Шигеру замълча за момент и после продължи: — Освен това ще съпроводя съпругата си до къщата на родителите й в Кушимото. Още не е извършила своето официално посещение в дома си.
— Жена ти ще пътува ли с теб?
Акане усети, че я пронизва ревност, само като си помисли за дните и нощите, които щяха да прекарат заедно на път.