— Проявява интерес към фамилиите Сейшуу. Може би възнамерява да се срещне с някого от Араи или Маруяма.
— Той ли го каза?
— Сигурна съм, че чух да го споменава — знаеше, че Шигеру не й го бе казал направо, но вестта постигна нужното въздействие върху Масахиро и отклони вниманието му от нея.
— Подозирах го — рече тихо той. — Трябва да уведомя брат си.
Не е истина, помисли си Акане, докато паланкинът я отнасяше у дома, тъй че не може да му навреди.
Двайсет и трета глава
Предстояха още няколко седмици хубаво време и затова пътуването бе спокойно. Тъй като бе привидно от домашен и мирен характер, Шигеру и съпровождащите го се възползваха от всяка възможност да спират по известни и красиви места и да гостуват на различни васали на Отори. Истинската причина, поради която той пътуваше тъй бавно, бе, че искаше да даде възможност на пратениците да стигнат до Отори Ейджиро и да се върнат с неговия отговор. Освен това трябваше да остави достатъчно време на двамата най-големи синове на Ейджиро да стигнат на кон до Кумамото и Маруяма, за да уредят срещи с представители на фамилиите Араи и Маруяма.
Кумамото се намираше в най-отдалечената югозападна част на Трите провинции, на седем до десет дни усилна езда. Маруяма бе на около седмица път на запад от Ямагата. Шигеру и неговата свита от воини ездачи, слуги, пешаци и товарни коне, паланкини за съпругата му и нейните прислужници, флагове и слънчобрани се придвижваха през есенния пейзаж, край златисти оризища и яркочервени есенни кремове. Мислите му бяха далече, заедно с проводените от него пратеници, безмълвно ги подканяше да бързат, молеше се за благоприятен изход от спешния план. Пратениците бяха от собствените му хора, единият от тях бе Харада, който бе поел на сходна мисия предишната година, за да доведе подкрепление при границата от Ямагата и Кушимото. Харада бе дълбоко разстроен от смъртта на Томасу, мъжа, когото бе носил на гърба си през равнината Яегахара. Бе непримирим към Тохан и нащрек за всякаква проява на слабост сред Отори, която би могла да доведе до политика на отстъпки. Шигеру бе поверил писмото до Ейджиро на Харада, беше му наредил да пътува само с двамата синове. Спомни си как яздеше по същия път преди две години, когато се бе отправил към Тераяма, за да бъде обучен от Мацуда. Върна се с удивление към своя образ на петнайсетгодишно момче. Какво дете е бил тогава! Даваше си сметка колко бе порасъл от онзи момент и до каква степен го бяха променили уроците на Мацуда, неизменната подкрепа на Ирие и обстоятелствата в живота му.
След завръщането си в Хаги бе действал спешно, за да организира желаната среща с клановете на запад. Но бе запазил в тайна този истински мотив, споделяйки го единствено с Ирие и Кийошиге. Бе потърсил разрешението на баща си да заведе съпругата си в Кушимото и Такеши в Тераяма, но това бе просто формалност. Вече повече от година вземаше решения самостоятелно, а силата на неговата личност и характера му бе нараснала до такава степен, че сега баща му се съгласяваше с него почти по всички въпроси. Шигеру вече дори не си даваше вид, че се допитва до чичовците си. От време на време, когато техните протести и оплаквания го вбесяваха, се замисляше дали да не ги посъветва да напуснат крепостта, или да ги прати в изгнание в далечни владения в провинцията, но като цяло предпочиташе да ги задържи в Хаги, където можеше да следи действията им.
Откри в себе си способността да се преструва. Възприе външност, която изглеждаше приветлива, блага и спокойна. Но под тази маска се криеше съвсем друга личност — бдителна и неуморна. Сега суровото обучение в Тераяма започна да дава своите резултати. Нуждаеше се от съвсем малко сън, можеше да изтърпява безкрайни съвещания, както и спешните действия по границата. Свикна да взема бързи решения, никога да не съжалява за тях и да предприема незабавни мерки за осъществяването им. Решенията му неизбежно се оказваха правилни, което му спечели доверието на воини, търговци и земеделци. Сега имаше нова идея, която възнамеряваше да осъществи — съюз, който щеше да донесе мир в Трите провинции и да защити Отори от Тохан. Беше тъй сигурен в справедливостта и смисъла на своя стремеж, че усещаше как може да го претвори в реалност само със силата на волята си.
Тази нова способност да скрива истинските си чувства му помагаше да поддържа привидна хармония със своята съпруга по време на пътуването. Мое с облекчение избяга от гнета на живота в женското крило на крепостта, но нямаше слабост към пътешествията, не проявяваше интерес към конете и намираше движението на паланкина за неприятно. Тревожеше се заради опасностите, съпътстващи едно такова пътуване — болест, разбойници, лошо време — а дребните неудобства, свързани с бълхи, задушни помещения и студена вода, я дразнеха. Шигеру прекарваше колкото бе възможно по-малко време в нейната компания, макар че се отнасяше към нея с неизменна вежливост. Квартирите с техните паянтови прегради не насърчаваха интимност и макар и да знаеше, че трябва да се вслуша в съвета на Ирие и да продължава с опитите да я спечели, въпреки собствените си думи към Акане и най-добрите си намерения, не прояви и най-малко желание за близост. Възнамеряваше да я остави да изкара зимата при родителите си; през пролетта, когато се върнеше в Хаги, може би щяха да успеят да започнат отначало. Щеше да се отърси от тревогата за нея и да се съсредоточи върху подготовката за войната, която, смяташе той с растяща увереност, щеше да избухне през следващата година.