Напусна къщата на владетеля Янаги в Кушимото с искрено облекчение и пое към Тераяма по обратния път към дома. Щеше да остави брат си в храма. Беше водил Такеши навсякъде със себе си, държеше момчето да види провинцията и да се срещне лично със семействата на васалите, с надеждата да сподели с него своите идеи за владението като стопанство, необходимостта да издържа воини, които да отбраняват земите им. Такеши беше проницателен, когато ставаше въпрос за оценяването на реакциите на Китано например, освен това се разбираше добре с момчетата от фамилията Янаги, но беше очевидно, че проявява по-голям интерес към мечовете и конете, или поне така твърдеше самият той. Шигеру отвърна, че без ориз няма да имат нито едното, нито другото — героизмът на воина ставаше излишен сред гладуващите, а подготовката за война включваше колкото обучаване и въоръжаване на мъжете, толкова и обработка на земята. Само че той почти не намери подкрепа за това свое виждане сред управляващите фамилии, ако не се смяташе тази на Ейджиро; повече ги интересуваше как могат да се увеличат данъците — земеделските методи бяха остарели и ако имаше нововъведения, те бяха ограничени и противоречиви. След като войната бъдеше спечелена, щеше да промени уредбата на цялото владение, обеща си Шигеру. Но сега най-важната задача бе да обезпечи предаността и бойната готовност на целия клан. А това можеше да бъде постигнато чрез потвърждаване на верността и без всякакво противопоставяне.
По време на пътуването той бе споменал, че възнамерява да остане две вечери в Цувано, където владетелят Китано и неговите синове го посрещнаха с хладно уважение. Близкото приятелство, което Шигеру бе имал с Тадао и Масаджи, изглежда, се бе изпарило, след като Шигеру бе изискал тяхното връщане от Инуяма предишната година. И тримата повториха своята клетва за вярност и докладваха подробно за войниците, които бяха изпратили по източната граница.
— Малко съм изненадан, че синовете ти са в Цувано — рече Шигеру. — Очаквах да са в Чигава до началото на зимата.
— Майка им се разболя — отвърна благо Китано. — В един момент се страхувахме за живота й.
— Радвам се да я видя отново в цветущо здраве! — рече Шигеру.
— Ако мога да ви предложа един съвет, владетелю Шигеру, по-добре е повече да не провокирате Ийда Садаму. До нас достигнаха куп сведения за това колко се е настроил срещу вас. Дали сте му основание да ви ненавижда.
— Той не пропуска повод да оправдае собствената си агресия и жаждата си за власт — отвърна Шигеру. — Знае, че не се страхувам от него.
— Трябва да сте наясно, че областта Цувано страда най-много от нападенията на Тохан.
— Още една причина да се осигури нейната защита.
Думите на Китано останаха в съзнанието му и след като напусна Цувано. Бяха го накарали да изпита странно безпокойство. Искаше да продължи да пътува на юг и да се срещне отново с Ногучи Масайоши. Споменът за първата им среща също го караше да се чувства неловко. Ногучи бе съпроводил синовете на Китано до Инуяма — оттогава Шигеру не бе получавал сведения за действията му извън официалните взаимоотношения, обусловени от положението им в клана, плащането на оризовия налог и други данъци върху доходната търговия през Хофу. Мацуда бе описал Ногучи като страхливец и нагаждач и бе нарекъл както него, така и Китано прекалено практични. Трябваше да настоя момчетата да дойдат с мен в Хаги, помисли си той… само да имах време да отида до Хофу!