„Тодоя“ се намираше на речния бряг. Верандите й стърчаха над водата, по ъглите на стрехите и по носовете на дългите лодки, завързани отдолу, бяха окачени лампи. На верандите бяха изнесени мангали с дървени въглища и няколко души, увити в животински кожи, седяха отвън и се наслаждаваха на великолепието на есенната нощ. Пред главния вход стояха двама души от охраната на Кийошиге; щом познаха Шигеру, единият от тях викна на едно от момичетата вътре да доведе Кийошиге, а другият коленичи, за да изуе сандалите на господаря.
Кийошиге пристигна, отправи към него многозначителна усмивка и го отведе в една стая в задната част на къщата. Беше уединено помещение, запазено за специални гости, просторно и уютно, отоплявано от два мангала с дървени въглища, макар че вратите към градината бяха отворени. Нощта бе спокойна и безветрена. От малък фонтан се стичаше вода и ромолеше леко, наподобявайки приглушен камбанен звън. От време на време се долавяше тихо шумолене, някой лист се отронваше и падаше на земята.
До един от мангалите бе коленичила млада жена на около седемнайсет години. Беше дребна, но не тънка и крехка като съпругата му. Нозете й бяха силни, почти мускулести, а под робата й тялото й бе плътно и стегнато. Щом Шигеру влезе в стаята, тя се поклони доземи и вдигна глава едва след като Кийошиге й нареди да го стори. Остана със сведен поглед, цялото й поведение бе хрисимо и изискано, но Шигеру заподозря, че е престорено. Подозренията му се потвърдиха, когато тя го погледна, срещна погледа му, но не отвърна своя. Очите й бяха необичайно проницателни и интелигентни. Тя е повече от това, което изглежда, помисли си той внезапно. Трябва да внимавам какво говоря.
— Владетелю Отори — рече тя, — за мен е голяма чест — гласът й бе мек, овладян, езикът — официален и вежлив. При все това тя се намираше в къща за удоволствия, където присъствието й му изглеждаше неуместно. — Казвам се Шизука.
Отново долови притворство — името означаваше спокойствие, но той чувстваше, че тази жена е твърде далече от покоя. Тя наля вино на него и Кийошиге.
— Разбрах, че си от Кумамото — рече той, все едно подхващаше непринуден разговор.
— Майка ми живее там, но имам много роднини в Ямагата. Фамилното ми име е Муто. Владетелят Отори може би е чувал за тях.
Той си спомни, че в архивите на Нагаи фигурираше търговец с такава фамилия — производител на соеви продукти — и дори се сети къде се намира къщата му.
— Значи си дошла на гости при роднините си?
— Често идвам в Ямагата с тази цел — тя хвърли поглед към Кийошиге и сниши глас. — Простете, господарю Отори, че ще се приближа. Не искаме да бъдем чути от неподходящите хора.
Тя се примъкна към него, докато се озоваха коляно до коляно. Той долови аромата й и неволно си помисли колко е привлекателна; когато говореше, гласът й не бе загубил женствената си нотка, но думите й бяха прями и делови, като на мъж.
— Вашият роднина Отори Данджо дойде в Кумамото преди две седмици. Той е връстник на Дайичи — големия син на владетеля Араи. Двамата се запознаха в Маруяма още като момчета; и двамата бяха обучавани от Сугита Харуки. Но аз предполагам, че господарят Отори е наясно с това.
— Знам, разбира се, че майката на Данджо е от фамилията Сугита. Но нямах представа, че вече се познава с Араи Дайичи.
— Двамата с Данджо бяха радостни, че се виждат отново, а владетелят Араи беше много доволен от добрите новини за здравето на владетеля Отори. Аз също съм близка с владетеля Араи — продължи Шизука. — Затова съм тук. Пристигнах по негова молба.
Близка? Какво искаше да каже? Че са любовници? Че е признатата му куртизанка, както Акане бе неговата? Или бе шпионка, пратена от Ийда да му устрои капан и да го подлъже да си разкрие плановете?
— Надявам се, че ще имам удоволствието да се срещна лично с владетеля Араи — каза той уклончиво. За момент се почувства като символа на Отори — чаплата, която се взира в непрозрачната вода, очаквайки нещо да се раздвижи, за да устреми към него клюн.
Тя се взря в него открито, после бръкна в диплите на робата си и извади малък свитък.
— Имам писмо от него. Той придружи Данджо обратно до Киби, от другата страна на границата.
Шигеру пое свитъка, разгъна го и видя яркочервения печат с инициалите на Араи.
— Владетелят Араи казва, че е научил за пребиваването ми в Ямагата и ме кани да го посетя, тъй като по стечение на обстоятелствата се намира в Киби — поясни Шигеру на Кийошиге. — Предлага да отидем на лов с ястреби в равнината.