— Но как? — подхвана Сачие.
— В Тераяма. Беше там. Не ми казвай нищо. Зная каква глупачка съм била. Сега ще се освободя от него.
Видя как Сачие потръпна и това я изпълни с неоснователен гняв.
— Не те моля да имаш нещо общо с това. Ако ти е обидно, остави ме. Някой ще дойде да ми помогне — тя замълча за момент и после добави с пресекващ глас: — Трябва скоро да е тук.
— Господарке Наоми! — Сачие протегна ръце към нея, все едно се канеше да я прегърне, но Наоми не помръдна.
— Никога няма да ви изоставя в такъв момент. Но няма ли друга възможност?
— Не виждам каква — отвърна с горчивина Наоми. — Ако можеш да измислиш някакъв изход, някакъв начин да не убивам детето на владетеля Шигеру, кажи ми. Иначе не ме съжалявай, защото това ме срива. Ще плача по-късно, когато всичко свърши.
Сачие се поклони със сълзи на очи.
— Междувременно можеш да кажеш на останалите от къщата, че съм настинала лошо. Няма да виждам никого, освен жената, с която яздихме до Ямагата — Муто Шизука. Тя трябва да дойде скоро — повтори Наоми, вперила поглед в градината, където дъждът се сипеше монотонно.
Два дни по-късно времето за кратко се оправи и в един отрязък от слънце и ясно небе Шизука пристигна с Бунта.
Сама в стаята с Наоми, тя изслуша безмълвно кратката молба, не попита за никакви обяснения и не предложи никакво съчувствие.
— Ще се върна довечера. Не яжте и не пийте нищо. Опитайте се да починете. Довечера няма да спите и ще бъде болезнено.
Върна се с билки, от които направи горчива отвара и помогна на Наоми да я изпие. След няколко часа спазмите започнаха, последвани от жестоки болки и силно кървене. Шизука остана при нея през цялата нощ, бършеше потта от лицето й, отмиваше кръвта и я успокояваше, че всичко скоро ще отмине.
— Ще имаш други деца — прошепна тя. — Като мен.
— Значи и ти си го преживявала — рече Наоми и даде воля на сълзите си, както за Шизука, така и за себе си.
— Да, първото ми дете. По онова време за Племето не беше изгодно да имам дете. Моята леля ми даде същата отвара. Бях покрусена. Но ако от Племето не ми го бяха причинили, никога нямаше да посмея да им се опълча, за да помогна на владетеля Шигеру и да запазя вашата тайна. Мъжете не могат да предвидят последствията от своите действия, защото не вземат под внимание човешкото сърце.
— Ти влюбена ли си във владетеля Шигеру? — чу се да пита Наоми. — Затова ли правиш толкова за нас? — тъмнината и близостта помежду им й вдъхнаха смелост да изрече тези думи.
Шизука отвърна със същата откровеност.
— Обичам го силно, но двамата никога няма да бъдем заедно в този живот. Тази щастлива съдба се пада на теб.
— Досега съдбата ми е донесла предимно мъка — рече Наоми. — Но никога не бих си избрала друг.
Призори болката намаля и тя успя да поспи. Когато се събуди, Сачие беше в стаята, а Шизука се готвеше да си тръгне. Наоми изпита страх при мисълта за заминаването й.
— Остани още малко! Не ме оставяй още!
— Господарке, не мога да остана. Изобщо не трябва да съм тук. Някой ще разбере и това ще изложи на опасност всички ни.
— Нали няма да кажеш на владетеля Шигеру? — попита Наоми и щом произнесе името му, избухна в сълзи.
— В никакъв случай! И бездруго може да мине доста време, преди да го видя отново. Вие може да го видите преди мен. Трябва да почивате и да възстановите силите си. Заобиколена сте от много хора, които ви обичат и ще се погрижат за вас.
Когато Наоми се разплака още по-безутешно, Шизука се опита да я успокои.
— Следващия път, като тръгна за Хаги, първо ще дойда тук. Тогава ще можете да му пратите съобщение.
Бяха минали девет седмици от деня, в който Наоми бе лежала до Шигеру като в сън.
Животът на детето бе прекратен бързо и лесно. Тя дори не можеше да се моли открито за душата му, нито да даде израз на мъката и гнева си, че няма право да живее свободно с мъжа, когото обича. Налегна я мрачна горест, все едно бе обсебена от тъмен дух. Понякога заливаше с гневни изблици своите васали и слуги, което накара старейшините да заговорят помежду си, че тя проявява неразумността, характерна за една жена, и вероятно няма да е в състояние да управлява сама. Бяха на мнение, че е по-добре да се омъжи за Ийда или за някой негов избраник, с което я вбесяваха още повече.
Когато лятото отмина и настъпи по-хладна есен, тя все още не се бе възстановила напълно и почна да очаква със страх идващата зима. Възнамеряваше отново да пътува за Инуяма, но си даваше сметка, че не е достатъчно добре, за да се изправи пред Ийда и да запази самообладание. В същото време се страхуваше, че може да го оскърби и още повече да разочарова Марико.