Конрад Фиалковски
Начин на контакт
— Тази планета е много странна — каза Анун и погледна към присъстващите на телесъбранието. В перспективата на затвореното пространство Куоп се беше издул като червено кълбо със сложни орнаменти. Анун си помисли, че той, както винаги, заема в канала за връзка двойно повече място от предвиденото. Затова пък Квит от далечната Пей-2407 представляваше едва-едва светеща точка с кротко пулсиращи багри, така че средно двамата заемаха по един стандартен канал. Валтун беше дошъл на срещата в традиционната форма на жителите на Варога и Анун гледаше с удоволствие редицата негови ръкохватки, потреперващи в такта на ритъм, който сам по себе си беше произведение на изкуството. Самият Анун беше приел форма на симетрична чаша, смятана в Галактиката за завършена, стига размерите й да бъдат взети в съответните пропорции.
— Да, тази планета е странна — повтори той, — защото традиционните форми на контакт не дават резултат. Жителите на планетата или изолират нашите пратеници. Когато те се опитат да им представят най-трудните, непознати за тях закони на Вселената, или, ако откритието е станало достояние на голям брой местни индивиди, нашият пратеник бива признаван за един от тях и почитан по специален, присъщ за местните жители начин. Следователно, на третата планета на Жълтата звезда W-5117 ситуацията е парадоксална и без прецедент в историята на галактическите контакти. Ние, напредналите цивилизации, установихме контакт помежду си. Затова пък жителите на тази планета, макар че широко използуват резултатите от този контакт (понякога по странен, неочакван за нас, начин — като създават например микрослънце в атмосферата на планетата), нямат нагласата за контакт, нито пък чувството. че принадлежат към галактичната общност. Като се включих към информационните преобразователи и чрез съвместна стимулация на всички тук присъстващи, стигнах до извода, че на тази нетипична планета най-важен е външният вид. Той ще изиграе основна роля при разпознаването и признаването на пратеника му за такъв от страна на местните жители.
— Но нали екзотичните форми — тихо предаде Квит. — са недопустими при контактите — съгласно каноните на галактическото поведение. Те предизвикват агресия у развиващите се галактианци, или, което е още по-лошо, пратениците с екзотична форма могат да станат предмет на култ, което деформира развитието на планетите по все още неизяснен докрай начин, чужд на законите на цялостното им развитие.
— Да, така е — забуча Куоп.
— Има ли други предложения? В информационните канали настъпи тишина, чуваше се само шумът на галактичния фон.
— Извиках ви тук — прекъсна мълчанието Анун, — защото разработихме в преобразователите метод за контакт. Ръководехме се от следните предпоставки. Първо, трябва да изпълним очакванията на съществата от третата планета по отношение на външния вид. Проведохме задълбочени проучвания и от натрупаната информация получихме данни за това какъв вид очакват те. Второ, като имаме предвид галактичния опит и нашия кодекс на поведение при контакт, решихме да въведем нашия пратеник в статистически най-подходящата среда, чиито представители се интересуват от космическите контакти.
— Ако на тази планета съществува такава среда, това вече е голямо постижение — Валтун изгенерира тези думи, след което се върна към своята генерация на хармонични системи.
— Да, тя съществува — потвърди Анун. — Обаче, както и всичко друго на тази планета, и тя е много странна. По принцип тези представители са разпръснати в различни области на планетата, но от време на време, след съответна размяна на информация, се събират на едно място.
— Нещо като натрупването на животни на едно място в периода на чифтосването — предаде Куоп и словните орнаменти по неговата повърхност заискриха още по-силно.
— Има някаква прилика. но по принцип не е свързано с това — отвърна Анун.
— Трябва само да открием такъв момент — предаде Квит.
— Според моите наблюдения той наближава. Искам вашето съгласие да използувам нестандартна форма.
— Ще бъде ли това естествената форма на някого от нас? — с надежда в гласа попита Куоп, който бе известен с това, че смяташе естествените форми на своята цивилизация за най-съвършени.
— За съжаление, не — Анун промени формата на чаша, която беше приел (както му бе известно, този жест отговаряше на повдигането на рамене при индивидите, с които искаше да установи контакт).
— За съжаление, те не очакват от нас естествени форми. Онова, което те очакват, представлява чудат синтез на тяхната собствена форма и някои заемки от обкръжаващия ги свят на растенията и животните. В крайна сметка се получават много странни конструкции, които нямат прототип в съществуващите галактични цивилизации.