— Тази работа не ми харесва — заяви Валтун, — В нея има зачатъци на култ.
— Виждате ли някакво друго разрешение? — попита Анун и понеже никой не отговори, добави: — Приемам вашето мълчание като съгласие — и се разнесе пръв. Другите също бавно се разнесоха.
Анун започна своето пребиваване на третата планета в конвенционална форма, типична за нейните жители. Той падна във вид на омара на една оживена железопътна гара, където множество индивиди се движеха хаотично. Просто на края на перона за част от секундата се появи още един индивид. Анун дори забеляза учудения поглед на един от тях, но от опит знаеше, че няма основание да се страхува. Нормалният възрастен индивид тук никога не реагираше, ако случайно видеше подобно материализиране. В противен случай други индивиди се заемаха с него така, че не стигаше до контакт.
Този път обаче установяването на контакт беше основна цел на Анун. Затова, без да умува дълго, той се приближи до онзи и на езика, който с голяма вероятност се използуваше в географската област, където се намираха, попита:
— Видяхте ли как се материализирах?
— Не искам да се забърквам в нищо — заяви с уплашен поглед той и бързо се отдалечи.
Анун повдигна рамене — този път наистина съществуващи — и се насочи към изхода. С примитивно транспортно средство, което се придвижваше на релси, стигна до сградата, в която се събираха онези, които говореха и пишеха за контакта.
На входа на сградата Анун прие предварително установената форма. От гърба му поникнаха пипала, а ръцете си трансформира така, че да имат по шест пръста. Кожата му позеленя, а очите му заискриха с червен блясък. Промени и формата на ушите си, като ги увеличи и ги заостри отгоре. Облече тялото си със сребрист скафандър и го съоръжи с резервоари и оръжие с близък обхват на действие. Помисли си и за опашка. но се отказа. Тукашните жители биха могли да направят неподходящи асоциации — знаеше за това от изследванията върху техните вярвания.
В очите на първия срещнат индивид Анун забеляза възхищение. Разбра, че е на прав път. Приближи се до него и рече:
— Аз съм от планетата К-14 според галактическата номенклатура. Бих искал да установя контакт с представители на вашия вид.
— Великолепно — отговори онзи. — Без съмнение вашето превъплъщение е най-сполучливото на Конгреса.
— Но аз искам да установя контакт…
— Делегатите са на горния етаж — прекъснаха го. — Аз се занимавам само с организационни въпроси. Заплатихте ли регистрационната вноска?
— Не… — Анун беше удивен.
— Тогава елате с мен — онзи го поведе към едно бюро, зад което седеше момиче. То погледна Анун с интерес.
— Хиляда.
— Хиляда какво?
— Ще заплатите хиляда. Дай материали на господина — обърна се то към младежа до него.
Анун веднага материализира банкнота с номинална стойност хиляда единици, за щастие имаше необходимия образец в информационната си памет.
— Заповядайте, тук са материалите, а в рамките на заплатената сума имате право да видите десет филма. Това е поканата за коктейла. Виждам, че нямате в какво да поставите материалите. Ще ви дам найлонова торбичка.
— Но аз дойдох във връзка с контакта.
— На горния етаж, заповядайте — момичето му връчи торбичката.
С торбичката в ръка Анун се качи на първия етаж. Озова се в просторна, ярко осветена зала. Отнякъде долитаха звуци, за които знаеше, че е музика. Обаче тези образци бяха различни от съхраняваните в неговата информационна памет.
До стените върху масички бяха подредени затвърдители на информация с разноцветни корици. Именно от тях той беше почерпил образците на своята форма в момента. По стените висяха картини, отразяващи странни форми с багри, взети направо от ядрото на Галактиката. Имаше много индивиди. Някои стояха край затвърдителите и картините, разговаряха, други седяха край ниски масички и пиеха разноцветни питиета.
Влизането на Анун направи впечатление на всички. Наобиколиха го и се вторачиха. Най-сетне някои заръкопляскаха. Останалите се присъединиха. Анун разбра, че го бяха приели вече за пратеник и следователно, половината контакт беше вече установен. Тъкмо се гласеше да подхване поздравителната си реч, когато един от стоящите край него се приближи още и попита:
— Коя фирма произвежда тези скафандри? Или вие сам сте си направили всичко?
— Аз сам, но дойдох тук във връзка с контакта.
— Чудесно — зарадва се събеседникът му. — В продукцията на моята фирма не влизат такива неща, но ако производството не е прекалено скъпо, този костюм би предизвикал фурор. Имате ли патент за него?