Анун натисна спусъка и със своето характерно съскане, взето от най-добрите образци на тукашните представи, сините лъчи повалиха на пода всички, които срещнаха на пътя си. Той движеше оръдието в полукръг и след като всички, попаднали в обсега на действието му, се строполиха на пода неподвижно, Анун погледна останалите. Повечето се бяха разбягали и струпали край стените. Анун тръгна към тях и изведнъж му стана ясно, че те се страхуват.
— Аз съм от ТАМ — изрече той със силен алас.
— Бандит, побъркан, луд човеК! — врещеше някой иззад масичката със затвърдителя.
— Тихо, той ще ни убие! — извика една жена.
Анун разбра, че никакъв контакт няма да има. Тръгна бавно към стълбището. Почти беше стигнал до стъпалата, когато забеляза някакъв младеж да се насочва към него, сграбчил с две ръце стол. Анун направи последно усилие да ги убеди. Обхвана стола с пипалата си и го изтръгна от ръцете на младежа. Той падна, преобръщайки се:
— Ей… Какви са тези номера…
Анун тръгна по стълбите надолу.Едва когато слезе, го догони нечий вик:
— След него! Дръжте го!
Той излезе на улицата и зад първото дърво прие вида на типичен жител на планетата.
И тогава чу детски глас:
— Мамо, този чичко беше марсианец, а сега пак стана нормален човек!
— Ш-т-т! Тихо! Ако говориш такива неща, няма да ти позволявам да гледаш телевизия! Извинявайте — обърна се тя към Анун.
Той видя как единственият индивид, с който би могъл да установи контакт, беше откаран в количка, блъскана от друг, възрастен индивид.
— Но, мамо, аз наистина го видях — настояваше детето, а лицето му се изкриви от плачлива гримаса.
И на Анун му се плачеше. Но той само се обърна и бавно тръгна към мястото, откъдето преди миг излезе в друг вид. Реши да наблюдава преследването на другия от местните жители. В случая тяхната реакция беше мигновена и безпогрешна.