— Прави ти значи удоволствие да мислиш най-лошото.
Джип спря да реди косата си.
— Всякога съм ти казвала, че си напълно свободен. Мислиш ли, че вече от месеци не забелязвам. Дохожда един момент, когато гордостта се възбунтува — това е всичко. Не ме лъжи, моля те!
— Нямам навик да лъжа. — Обхвана го едно страшно чувство, че е обвит в мрежа, която не може да разкъса — от мрежа, която сам беше изплел чрез тая проклета близост, безпричинно укривана от нея. Как да я убеди в истината, че само нея обича действително?
— Джип, кълна ти се, че няма нищо, освен една целувка и че не беше моя…
Тя извика:
— О, махни се!
Той сложи ръцете си на раменете й.
— Само тебе наистина обичам. Кълна се. Трябва да ми вярваш! Глупаво е — глупаво! Мисли за нашата любов — мисли за всичко… — Лицето й беше като вкаменено; той отпусна ръце и прошепна:
— Твоята гордост е ужасна!
— Да, тя е всичко, което имам. Можеш да отидеш при нея, ако искаш.
— Да отида при нея? Ако поискаш, никога вече няма да я видя.
— О, недей! Каква полза?
В тоя момент Съмерхей беше наистина искрен. Но не можеше да накара Джип да го повярва! Колко страшно! Колко несправедливо и безразсъдно от нея! Какво беше сторил, та да не му вярва, да го мисли за такъв долен подлец? Той ли беше виновен, че момичето го беше целунало? Че го обича? Че той има природата на мъж? Безразсъдно, несправедливо, дребнаво. Той й хвърли един разярен поглед и излезе.
Той отиде в кабинета си, тръшна се на леглото и обърна лицето си към стената. Но едва изминаха пет минути и гневът му се обърна на смъртен силен страх. Той разбра нейната природа с всичката й гордост и скептицизъм — дълбочината и силата на нейната любов. Тя не искаше нищо, освен него, а той искаше и вземаше още толкова други неща. Той схвана смътно това като част от чувството, че не ще намери изход, като част от дразнещия копнеж да блъсне главата си и да разчисти от пътя си всички пречки. Колко време щеше да трае това състояние? Той стана и почна да крачи из стаята; отвреме-навреме клатеше глава, мъчеше се да я освободи от това страшно иго. Диана! Беше казал, че никога повече няма да я види. След тая целувка, след нейния последен поглед! Как да скъса така изведнъж с нея? Той изтръпна! Колко ужасно беше всичко това! Трябва да има някакъв изход, трябва! Сигурно! Но как?
В гората на живота съдбата се беше спряла, обърнала беше тъмната си неясна фигура между дърветата, показваше му своята бледна буза и черните си очи, показваше с тръпна внезапност своята странна реалност.
IX
Джип остана в стаята си и продължи да се занимава с дребни работи, както правят жените, когато са особено нещастни — зашиваше панделки по долните си дрехи, чистеше пръстените си. Демонът, който беше влязъл в нея, когато се събуди тая сутрин, се беше набеснял. Сега затихна и я остави смутена и нещастна. Тя бе промушила своя любовник, почувствувала удоволствие при това, а беше страшно тъжна. Каква полза — какво удовлетворение? Как може да се изцери тая дълбока рана чрез отмъстителните убождания, как да се разнесе ракът, който разяждаше живота й. Ако той дойде и даде само един знак, тя щеше до се хвърли в обятията му. Но той не дойде, и тя не слезе, и беше крайно нещастна. Стъмни се, но тя не спусна завесите: видът на шибаната от вятъра и осветена от луната градина, на обрулените листа й беше меланхолично развлечение. Малката Джип дойде. Вятърът повалил едно дърво, тя се качила и набрала две кошници жълъди, прасетата били толкова лакоми, вятърът я дигнал и Бети трябвало да тича след нея. Брайян бил много зает, само веднъж я целунал и сега се разхождал из стаята си.
Вятърът! Да можеше да издуха из сърцето й чувството, че всичко е свършено, все едно дали той се преструва че я обича от състрадание! В нейната натура, тъй скептична и недоверчива, доверието, разтърсено до корените си, никога не можеше да се възстанови. Гордостта й никога нямаше да се задоволи с половин любов. Тя, която се боеше от любовта, се бори, когато тая дойде, докато бе повалена; която от тогава живееше само за любов и нищо друго, която даваше всичко и искаше всичко, сега знаеше сигурно и завинаги, че не може да има всичко.
От месеци той бе мислил, поне за малко, за друга жена. Дори да повярва, че не е имало нищо, освен тая целувка, нищо ли не беше, че бяха стигнали до там! Това момиче, тая братовчедка, държеше всичките карти: свят, семейство, влияние, осигурен живот; и нещо повече, ужасно много повече; копнежа на един мъж по младото, непробудено същество. За това момиче той можеше да се ожени! Тая мисъл я преследваше! Едно избухване на мъжка невъздържаност тя още би могла да прости. Обаче, това момиче, неговата братовчедка, го обсаждаше, откъсваше го от нея! Как със своята гордост да го отстрани от Диана, да го обвърже?