За пръв път Джип виждаше пиян отблизо. Колко ужасно, да го види някой — колко ужасно! Тя се втурна към хола, за да заключи вратата, която водеше към задните помещения, но той я сграбчи за рамото и тя се спря, защото се изплаши да не вдигне шум или да не го събори. Другата му ръка също се залови за рамото й и така той се опря на нея. Тя не се ужаси, мислеше само: „Какво да направя? Как да го заведа горе без никой да ни забележи?“ Тя го погледна в лицето, което й се стори трогателно със своята бледност и светналите очи, и му каза спокойно:
— Добре, добре! Облегни се на мене! Да се качим горе!
Тя не чувствуваше толкова отвращение, колкото състрадание. Като го обхвана през кръста, тя го поведе към стълбата. Само да не чуе никой, само да го заведе полека горе! И тя пошепна:
— Не говори! Облегни се на мене!
Той като че ли правеше усилия, дишаше дълбоко и на лицето му имаше израз, който щеше да е комичен, ако не беше толкова трагичен.
Крепейки го с всички сили, тя започна да се качва по стълбата. Беше по-лесно, отколкото бе мислила. Сега през коридора в спалната, и опасността бе преминала! Свършено! Той лежеше на леглото, вратата беше заключена. Сега напрежението й изчезна, тя почна да трепери тъй силно, че чуваше зъбите си как тракат; видя се в огледалото и забеляза, че хубавата й дантела беше скъсана, рамената й червени от ръцете му, които я бяха натискали, за да се държат. Тя метна един халат на плещите си и отиде при него. Той лежеше като вцепенен и тя едва можа да го изправи и облегне на кревата, блъскайки си главата какво да му даде. Сода, сигурно ще е добре! Най-после той беше настанен в леглото, а тя стоеше и го гледаше. Очите му бяха затворени, той нямаше да види, ако тя се разплаче, обаче тя не искаше да плаче. Не й оставаше нищо друго, освен да си легне и тя. Тя се съблече, загаси светлината. Той хъркаше. Загледана в тъмнината, Джип се усмихна. Тя мислеше за всичките ония млади жени от романите, които, зачервени и разтреперани, шепнат на ухото на младите си съпрузи, „че имат нещо — нещо да им кажат!“
VI
Когато Джип на следната сутрин погледна Фиорсен, който още спеше дълбоко, първата й мисъл беше, че той е все същият. И веднага й се стори чудно, че не се гнуси, и сега още не… Това я засягаше твърде дълбоко, за да й причинява само отвращение и й се чинеше твърде естествено. Тя прие без гняв това ново доказателство за неговата невъздържаност. Освен това, позната й беше тая слабост на съпруга й — човек не може да пие коняк и да крие това.
Безшумно тя се измъкна от леглото, взе неговите обуща и дрехи, които лежаха измачкани на едно кресло и ги занесе в тоалетната стая. Тук тя ги прегледа на светло, изчетка ги, взе игла и конец, и своята скъсана дантела и се мушна пак в леглото. Никой не биваше да узнае нищо, дори и той не биваше да го знае. За момент бе забравила другото, тъй страшно важно нещо. Сега изведнаж помисли за това с някакво чувство на потърсване. Докато може да го укрие, не трябва никой да знае — той най-малко.
Сутринта премина, както обикновено; когато обаче по обяд тя влезе в стаята за музика, той не беше там. Тя тъкмо седна да обядва, когато момичето доложи: „Граф Розек“.
Джип учудена стана.
— Кажете, че господин Фиорсен не е в къщи. Но… попитайте, не иска ли да обядва тук и донесете едно шише рейнско вино.
През малкото минути, докато чакаше госта, Джип чувствуваше вълнението, което обзема човека, когато стъпи в ливада, дето пасе бик.
Но дори и най-строги критици не биха могли да укорят Розек в липса на такт. Той каза, че се надявал да намери Густав в къщи и че е много любезно от нейна страна да го кани на обяд. Лицето му беше леко загоряло, като че ли се бе излагал на слънце и светлина. Изглеждаше че е махнал корсета си и поне няколко от отблъскващите си качества. В говора си избягваше обикновените цинични двусмислици, възхищаваше се от нейната прелестна малка къща, „разгорещи се дори“, когато заговори за изкуство и музика. Никога Джип не го бе намирала толкова симпатичен. След яденето те минаха през градината, влязоха в стаята за музика и той седна пред пианото. Той имаше дълбокия, нежен удар, свойствен на стоманените пръсти, когато ги вълнува страст. Джип седеше на канапето, той не можеше да я види и тя го гледаше учудена. Той свиреше Шумановите детски парчета. Как може един човек да има тъмни намерения и да извлича такива задушевни тонове? Слад малко тя каза: