— Не, гордост!
Той каза глухо:
— Ти не вярваш в мене. Не вярваш, че мога всякога да спечеля, колкото искам, повече отколкото имаш? Никога не си вярвала в мене.
— Мисля, че сега печелиш толкова, колкото изобщо можеш някога да спечелиш.
— О, така ли мислиш? Добре! Не искам парите ти!
— Сст!…
Той се озърна. Слугинята стоеше на вратата.
— Моля, господине, шофьорът пита, ще му се плати ли или ще ви вози още? Дванадесет шилинга.
Фиорсен я гледаше втренчено по начин, който, както казваше момичето, я правеше да се чувствува съвсем глупава.
— Не, плати му!
Момичето погледна към Джип, отговори: „да, господине!“ и излезе.
Фиорсен се изсмя. Смешно беше, че тъкмо такова нещо последва неговото гордо изявление.
— Това беше хубаво, нали Джип?
Обаче нейното лице остана неподвижно и тъй като знаеше, че и тя има силно чувство за комичното, той пак бе обвзет от някакъв странен страх. Нещо се бе променило, беше станало съвсем друго.
— Оскърбих ли те миналата нощ?
Тя сви рамене и отиде към прозореца. Той я изгледа мрачно и мина бързо край нея, за да отиде в градината. Няколко минути по-късно се зачуха от стаята за музика звуковете на една бясна свирня на цигулка.
Джип слушаше с горчива усмивка. Още и пари! Но какво значение има това? Тя не можеше да се отърве от това, което беше направила, нямаше никога да се отърве. Довечера той пак ще я целува и тя ще се държи, като че ли нищо не е било. И така ще продължава, все така. Да, вината беше нейна. Тя извади дванадесет шилинга, за да ги даде на момичето. И внезапно помисли: „Може би ще ми се насити! Ах, да можех да му омръзна!“ До сега не беше стигала тъй далеч в мислите си.
VII
Всички, които са преживели затишие, които са виждали как лениво отпуснати висят платната на корабите, как всеки ден чезне надеждата, че ще може да се напредне, ще разберат живота, който Джип водеше сега. Обаче всяко затишие има край. Но една млада жена на двадесет и три години, която чрез брака си е направила грешка и може да осъди само себе си за това, не вижда никакъв край, освен ако е от новите жени, от които обаче Джип не беше. След като реши да не издава никому несполуката си, да понася твърдо мисълта за детето, тя продължи да крие всичко, дори и от баща си. Спрямо Фиорсен тя се държеше както до сега, правеше му материалния живот лек и приятен, придружаваше го на пианото, хранеше го добре и търпеше неговите ласки. Да се смята за мъченица, й се чинеше глупаво. Нейната успешно скривана болка беше болка на духа, отчаяние на човек, който сам си е прерязал крилете.
Към Розек тя се държеше, сякаш нищо не се бе случило. Мисълта да се обърне в трудни случаи към съпруга си, бе изоставила, откак го бе видяла пиян; на баща си не се решаваше да каже. Но тя беше все нащрек, понеже знаеше, че Розек няма да й прости за дето го бе намерила смешен. Намеците му за Дафне Уинг тя отхвърли, както никога не би сторила, ако наистина обичаше Фиорсен. Тя си постави за идол гордостта и стана нейна най-гореща поклонница. Само Уинтон, а може би и Бети, знаеха, че не е щастлива. Безгрижието на Фиорсен относно паричните въпроси не я безпокоеше много, защото тя плащаше всичко — наема, заплатите на слугите, храната, дрехите си — досега успяваше да свърже двата края, беше обаче безсилна спрямо това, което той вършеше вън от къщи.
Лятото превали, големите концерти вече се свършиха, и, според всеобщото убеждение, невъзможно беше да се стои повече в Лондон. Но тя се страхуваше да замине, искаше да си стои спокойно в малката къщица. Това я накара да каже на Фиорсен една вечер тайната си. Неговите бузи, бледни и хлътнали от лондонския живот, се зачервиха, той стана и я загледа втренчено. Джип направи неволно движение.
— Няма нужда да ме гледаш, вярно е.
Той се улови за челото и каза:
— Но аз не го искам, не го искам, то ще огрози моята Джип… — После той се приближи бързо към нея с уплашено лице: — Не го искам, боя се от него. Не трябва да го имам.
У Джип се появи същото чувство, както когато, го беше видяла да стои тук пиян, облегнат на стената, същото чувство на съжаление, по-скоро, отколкото на презрение към неговото детинско държане. Тя улови ръката му и каза:
— Добре, добре Густав, това няма да те безпокои. Когато започна да погрознявам, ще замина с Бети докато се свърши.
— О не, о не, о не! Моята хубава Джип!
Но Джип стоеше неподвижна като сфинкс, от страх да не се изплъзнат и от нея думите: О не!