— Не е ли чудесно, толкова топло и съвсем тъмно.
— Да, прекрасно. Но цигарата ми изгасна, а нямам кибрит.
Джип провря ръката си под неговата.
— Всички тия влюбени хора, шепотът, тъмнината, това придава нещо странно на въздуха. Не чувствуваш ли това?
Вятърът прошумоля в листата, за миг цялата гора се изпълни с шепот, после се чу някакво потиснато кискане.
Джип стана.
— Усещам росата, татко. Да вървим ли!
Чарът се прекъсна, нощта стана пак обикновена Лондонска нощ, паркът пак парче земя с чакъл и съхнеща трева, хората наоколо дребни чиновници и продавачи на магазините, които си даваха срещи.
VIII
Фиорсеновите писма бяха документи. Джип ужасно му липсваше, обаче той изглеждаше да се забавлява отлично. Искаше пари, но не казваше за какво ги харчи. Макар, че касата й беше доста празна, тя му прати исканата сума — нали това беше и нейната ваканция, тя трябваше да плати за нея. Намери един магазин, дето можа да продаде някои от скъпоценностите си и му прати получената сума. С това си осигуряваше още една седмица.
Една вечер тя отиде с баща си в Октагон, дето все още играеше Дафне Уинг. На следния ден й писа една карта, канейки я да дойде да обядва с нея и да прекара един безгрижен следобяд в нейната градина.
Госпожица Дафне дойде веднага; бледна и изтощена от горещината, в рокля от мека коприна, с една проста, обърната на долу сламена шапка. След обяда седнаха в най-дълбоката сянка в градината, Джип на един плетен стол, Дафне Уинг на възглавница в тревата. Слад като изкара необходимите декламации, тя разкри, изцяло малката си душа, и Джип, която отлично умееше да слуша, сега видя пред себе си един нов свят, съвсем различен от нейния.
— Разбира се, няма да остана в къщи повече отколкото е необходимо, но не е добре да влезеш в живота, — тия думи тя често употребяваше — без да знаеш на къде си. В моята професия човек трябва много да внимава! Хората, разбира се, си представят нещо по-лошо отколкото е; баща ми често се сърди. Но у нас е ужасно, госпожо Фиорсен. Всеки ден ядем овнешко месо — вие знаете какво е то, нали? — и моята спална е ужасна в горещините. Нямам място да се упражнявам. Бих искала да имам едно студио. Това би било чудесно, някъде по реката или тук, близо до вас. Това ще е чудесно, знаете ли, аз вече турям на страна и щом събера двесте лири, почвам. Не искам да бъда обикновена балерина, но нещо по-особено. Но майка ми е в тия работи много проста, все повтаря да не рискувам. По тоя начин обаче няма да напредна. Толкова е приятно, госпожо Фиорсен, да се говори с вас, вие сте достатъчно млада, за да разберете моите чувства, и сигурно не се шокирате от нищо. А колкото за мъжете, как мислите: по-добре ли е човек да се омъжи или да си намери любовник? Казват ми, че не мога да бъда съвършена художница, докато не изживея страст. А ако се оженя, това значи пак овнешко месо, а може би и деца, пък и не подхождащ мъж! Ужасно!… Но не искам да бъда и лекомислена, — мразя лекомислените хора — ненавиждам ги. Какво ще кажете? Много е мъчно, нали?
Джип, съвсем сериозна, каза:
— Тия работи сами се нареждат. Аз не бих си блъскала главата предварително.
Дафне Уинг зарови брадата си по-дълбоко в ръцете си.
— Да, и аз мислех така. Сега, разбира се, още нищо не мога да направя. Обичам само мъже, които са наистина благородни, ще се влюбя само в такъв един. И вие сте направили така, нали? Затова ще ме разберете! Намирам, че господин Фиорсен е наистина благороден.
Слънцето, прониквайки през листата, изведнаж огря шията на Джип там, дето свършваше блузата. Тя все още гледаше сериозно Дафне Уинг.
— Майка ми би припаднала, ако ме чуе, че говоря така, а не зная, какво би направил баща ми. Но това е много важно, нали? Човек може да сбърка още в самото начало, но аз искам да си пробия път. Аз просто обожавам своята работа и не искам любовта да ми пречи, искам тя да ми помогне. Граф Розек казва, че на моя танц липсва страст. Кажете ми, моля ви, намирате ли и вие, че е така! На вас ще повярвам!