Чуваше се ясно тежкото му дишане. Той дръпна един стол:
— Седнете, моля ви.
Джип поклати глава.
По лицето на господин Уег почтителността се бореше с някакво по-примитивно чувство. Като извади една голяма кърпа с черен ръб, той се изсекна, изтри челото си и се обърна към дъщеря си:
— Върви си горе!
Момичето бързо се обърна и излезе. Господин Уег се изкашли пак.
— Мога ли да зная на какво дължим честта?
— Дойдох да видя дъщеря ви.
Очите му се местеха от лицето до краката й, после от верижката на часовника му до ръцете му, които беше почнал да трие една о друга, — пак до гърдите й, по-високо не смееше да ги издигне. Неговото смущение порази Джип. Струваше й се, че го чува да мисли: „Как мога да говоря за тая работа с тая привлекателна млада дама, жена на онзи вагабонтин, който опропасти дъщеря ми? Деликатна тема — това е то!“ После каза с пресипнал глас:
— Неприятна работа, госпожо! Не зная какво да кажа. Наистина не зная. Много неприятно.
— Вашата дъщеря е крайно нещастна, — отговори Джип спокойно — и в това състояние това може да й напакости много.
Дебелата фигура на господин Уег като че още повече се поду.
— Извинете, госпожо, — избухна той, — но трябва да нарека вашия съпруг престъпник. Съжалявам, че съм неучтив, но не мога другояче. Да беше пред мене, не зная, дали бих могъл да се владея, наистина не зная.
Той схвана едно движение на Джип като израз на съчувствие и продължи хрипкаво:
— Неприятно е да се казва това пред една дама и то пред дама, която също е пострадала, обаче и аз имам чувства. От самото начало казвах, че не танците са противни на Провидението, но жените нямат мозък колкото едно яйце! И майка й беше с нея! Кариера! Хубава кариера! Казвам ви, госпожо, че съм крайно разгневен. Ако тоя злодей ми се изпречи пред очите, той ще ме запомни — не съм вече млад, но ще ме запомни! Дъщеря ми да постъпи така! Сега името й ще бъде зацапано с кал. Казвам ви откровено, че се надявах, че вие няма да се научите. Момичето вече си получи наказанието. Но едно бракоразводно дело е ужасно нещо за почтени хора. Няма да позволя на дъщеря си да се омъжи за тоя престъпник, дори и да се разведете от него. Не, нека си понесе позора без никакво възмездие!
Джип издигна глава и каза:
— Няма да бъде публичен позор, господин Уег, освен ако вие не го направите такъв. Ако изпратите Дафне — Дейзи — някъде, докато всичко се свърши, няма нужда никой да узнае.
Господин Уег разтвори полека устата си; дишането му навярно се чуваше чак на улицата.
— Искате ли да кажете, че няма да заведете дело, госпожо!
Джип наведе глава.
Господин Уег стоеше мълчаливо. Лицето му се изкриви.
— Добре, — каза той най-после, — това е повече отколкото тя заслужава, но няма защо да крия, че за мене е голямо облекчение. И трябва да кажа, че за една млада дама като вас и при това хубава, то показва християнски дух. — Джип пак поклати глава. — Да, да, така е! Като човек, който е толкова стар, че може да ви бъде баща, и редовен посетител на черквата…
Той протегна ръка. Джип сложи своята в неговата.
— Много, много съжалявам. Моля, бъдете добри към нея.
Господин Уег стоеше натъжен, търкайки си ръцете.
— Аз съм къщовник човек, — каза той изведнъж, — със сериозна насока в живота и никога не съм мислил, че такова нещо ще стане в семейството ми, никога! То беше… да, не мога да ви кажа, какво беше!
Джип взе чадъра си. Чувствуваше, че трябва да си върви; всеки момент той можеше да каже нещо, което тя не може да понесе; при това миризмата на овчо месо се засилваше!
— Съжалявам — каза тя, — сбогом! — Като тръгна към вратата, тя го чу, че диша тежко. Той я настигна и сложи ръката на дръжката на вратата, за да й отвори. Малките му свински очи я гледаха почти срамежливо.
— Радвам се, че съм имал честта да се запозная с вас, — каза той. — И ако смея да кажа, имате моето най-сърдечно съчувствие. Сбогом!
Джип въздъхна дълбоко. Страните й пламтяха; търсейки закрила, тя отвори чадъра си. Но бялото лице на момичето беше пред очите й, тя чуваше думите му:
— О, госпожо Фиорсен, по-добре да бях умряла.
XVI
Под чадъра си Джип несъзнателно се запъти към сянката на дърветата. В ума й беше цяла бъркотия; Дафне Уинг свита до вратата, топчестото лице на бащата, камината натъпкана с червено боядисано сено, синята купичка, Розек, когато се хвърли върху нея, детето й заспало под дърветата.