— Съжалявам много. Сбогом, драги господин Армо! В петък ще дойда! — И преди да може да я спре, тя излезе.
Тъкмо минаваше на тротоара от другата страна на улицата, тя усети, че някой я дръпна за дрехата, и като се обърна, забеляза Фиорсен зад себе си. Тя се изкубна и забърза нататък. Дали ще направи на улицата някоя сцена? Той я сграбчи за ръката. Тя се извърна и каза с леден глас.
— Моля, не прави сцени по улицата и недей ме следи! Ако искаш да говориш с мене, можеш в къщи.
После тръгна много спокойна. Но той все продължаваше да върви след нея. Тогава тя направи знак на първата кола, която срещна.
— Бъри Стрйт, бързо! — Тя видя, че Фиорсен се завтече, но не успя да я стигне. Той се спря смъртно бледен под широкополата си шапка. Но тя беше тъй ядосана и разтревожена, че не обърна внимание.
Беше решила да отиде при баща си, не искаше да се върне при Фиорсен, но как да вземе Бети и бебето? Уинтон сигурно беше в клуба си. Тя се поддаде от прозорчето и даде на шофьора адреса на клуба.
Вратарят я позна веднага, извика на едно от момчетата „Майор Уинтон, веднага!“ — излезе от мястото си и й предложи стол и „Таймс“.
Джип седна, с вестника на коленете си, без да забележи един възрастен, слаб господин, един слуга с чаши за чай и трима от членовете на клуба пред зелена покрита с бели листчета дъска. Един добродушен, пълен и висок, с пенсне и бяла жилетка, премести шапката си и зае положение, отдето да може, без да се втренчва, да гледа към някого, който му харесва. После се зададе баща й и доволна, че можеше да се измъкне от тоя храм на мъжете, тя го посрещна още на долното стъпало.
— Искам да ти говоря татко.
Той я погледна бързо, взе шапката си и я последва към вратата. В колата сложи ръката си върху нейната.
— Какво има, мила?
— Искам да се върна при теб, татко. Там не върви. Не… не мога повече.
Ръката му стисна силно нейната, като че да й попречи да каже повече. Джип продължи:
— Но трябва да взема бебето. Страх ме е, че ще се опита да го задържи, за да ме върне.
— В къщи ли е той?
— Не зная. Не съм му казала, че ще го напусна.
Уинтон погледна часовника си.
— Извеждате ли детето по това време?
— Да, сега е по-хладно.
— Тогава ще взема тая кола. Ти остани вкъщи и приготви стаята на детето. Не се безпокой и не излизай докато се върна.
Колко чудесно, че не й зададе нито един въпрос!
Колата спря пред къщата на Бъри Стрит.
— Искаш ли кучетата? — попита той спокойно.
— Да, о, да! Той не ги обича.
— Добре. Ще има време да си вземеш някои работи за нощта след като се върна. Поискай от госпожа Марки да ти даде чай.
Джип гледаше след колата, видя го, че й маха с ръка, и с дълбока въздишка на полутревога, полуоблекчение, тя позвъни.
XVII
В Сен Джеймс Стрит Уинтон заповяда на шофьора: „Карай, колкото можеш по-скоро!“ Мургавите му страни се позачервиха; очите му под полуспуснатите клепки бяха по-спокойни; устните му бяха стиснати; той изглеждаше като да беше на лов, когато се покаже някоя лисица. Не искаше да се излага, нямаше да атакува направо. И после имаше време за това, ако беше нужно. Той имаше по-здрави нерви от много други и оная желязна решителност, която прави англичаните тъй способни в дребните работи. Сега остави колата, позвъни и попита за Джип, радвайки се на тая малка хитрост.
— Още не се е върнала. Господин Фиорсен е в къщи.
— А! А бебето?
— То е в къщи, господине.
— Бих искал да го видя. В градината ли е?
— Да, господине.
— И кучетата ли са там?
— Да, господине. Желаете ли чай?
— Не, благодаря. — Как да се отдалечи, без да даде повод за клюки и подозрение, и той прибави: — Като се върне госпожата.
Когато влезе в градината, той видя, че Фиорсен го наблюдава от прозореца на столовата. Детската количка стоеше в най-далечния ъгъл на градината под дърветата, кучетата се втурнаха като бесни върху него. Уинтон се приближи до детето, поздрави Бети и се загледа във внучката си. Тя лежеше под едно тънко було, което я пазеше от мухите, и беше будна. Сериозните й големи, кафяви очи, които приличаха вече на тия на Джип, го гледаха сериозно. Той поигра малко с нея, после се обърна така, че Бети остана с гръб към прозореца. — Нося ти известие от господарката ти, Бети. Стой спокойно, не се обръщай към прозореца, слушай какво ще ти кажа. Госпожа Фиорсен е на Бъри Стрит и ще остане там. Тя иска да дойдеш с детето и кучетата. — Очите на дебелата жена станаха още по-кръгли, устата й се разтвориха. Уинтон сложи ръката си на колата. — Стой съвсем спокойна! Сега излез както обикновено с детето, тъкмо сега е времето. Чакай на ъгъла на Риджън Стрит, аз ще ви взема в колата. Не се страхувай, не взимай нищо, дръж се като всякога. Разбра ли?