— Татенце — чу я той да казва, — бих искала да платя дълговете му. Тогава ще е като че не съм се омъжвала за него… Искам също да съм сигурна, че онова момиче ще е добре, докато мине всичко… Може би мога да използувам ония… ония пари, ако моите са вложени… Искам да чувствувам, като че никога не съм му била жена. Може би дълговете му са част от това. Кой знае?
Колко приличаше сега на майка си — седнала на старото кресло, лицето й издигнато в сянката! Уинтон тържествуваше: тя беше пак негова!
XVIII
Спалната на Фиорсен беше, както казваше слугинята, „цяла кочина“. Сутрин, когато излезеше, не можеха да я разтребят. Той имаше особен талант към безредие и всякога там изглеждаше, като да са спали трима мъже, а не един. Дрехи и обуща, четки, чаши, вестници, френски романи, угарки от цигари — нищо не беше на мястото си и застиналият дим от цигари правеше да се потърсва тоя, който сутрин му носеше чай и вода за бръснене. Когато на следната сутрин слугинята въведе Розек при него той лежеше на гръб, наблюдавайки мечтателно дима от цигарата си и четири мухи, които се въртяха в слънчевата светлина, проникваща през зелените капаци на прозорците. Преди да стане, той биваше творчески настроен, тогава му идваха на ум музикални форми, усещаше как да ги изрази. През последно време беше ленив и отпуснат, днес обаче чувствуваше, че фантазията му се раздвижва, усещаше онова трепетно, полумечтателно състояние, когато чувството намира форма и духът прониква до нови изразни форми. Когато слугинята почука и пошепна: „Граф Розек, господине!“, той си помисли: „Какво по дяволите иска?“ Широки натури, които не могат да се владеят, са инстинктивно раздразнителни, когато дойдат в контакт с по-дребнави, които точно знаят какво искат.
Навярно иде за пари или пък за момичето! Това момиче! — той би искал да беше умряло! Дете! Какъв глупав се беше показал той — ах, какъв глупак! Първо Джип, после тая! Той се бе помъчил да се отърси от нея — ако можеш от пиявица да се отърсиш! Показа се търпелив — търпелив и любезен, но какво да прави, като й се беше наситил? Искаше само Джип, само собствената си жена! А сега, когато за един-два часа беше отърсил от себе си грижите и се чувствуваше щастлив, трябваше да дойде тоя, това лице като сфинкс!
— О, Паул! Седни! Какво има?
Розек запали цигара. Дори Фиорсен се изненада от бледността му.
— Пази се от господин Уег, Густав; вчера, беше при мене. Той не мисли за музика.
Фиорсен се надигна.
— По дяволите господин Уег! Какво може да стори?
— Не съм адвокат, но мисля, че може де бъде много неприятен — момичето е много младо.
Фиорсен го погледна ядосано и каза:
— Защо ми доведе това проклето момиче?
— Аз не съм ти я довел, приятелю.
— Ти си! Какви намерения имаше? Ти никога не правиш нищо без намерение. Зная, че беше това. Какви бяха намеренията ти?
— Обичаш удоволствието.
— Слушай! — каза Фиорсен буйно. — Отказвам се от твоето приятелство, не съм те познавал истински. Свършено е. Остави ме на мира.
Розек се усмихна.
— Приятелства не свършват така, драги. Ти ми дължиш хиляда лири.
— Добре, ще ти ги платя. Жена ми ще ми даде на заем.
— О! Толкова ли те обича? Мислех, че тя обича само уроците си по музика.
Фиорсен се облегна напред с високо издигнати колена и изсъска:
— Вън! Ще ти платя твоите хиляда лири!
Розек все още се усмихваше.
— Не ставай такъв глупак, Густав! С твоята цигулка ти си мъж, без нея — дете. Лежи спокойно и мисли за господин Уег. Или по-добре ела да поговорим. За сега, сбогом! Успокой се! — И като изтърси пепелта от цигарата си в една пепелничка до лакътя на Фиорсен, той излезе.
Фиорсен сложи ръка на челото си. Проклети да са всички — бащата и момичето, и Розек, и всичките останали хищници! Той излезе в коридора. В къщи беше още съвсем тихо. Розек си беше отишъл — на добър му час! Той извика Джип. Никакъв отговор. Влезе в стаята й — чиста, хубава, с мирис на цикламини! Погледна в градината. Там, на края, беше детето с дебелата бавачка, но Джип я нямаше. Никога я нямаше, когато му трябваше! Уег! Той изтръпна, и като се върна в стаята си, извади шише ракия от един заключен долап и сръбна. Това го успокои. Той пак заключи долапа и се облече.