За първи път мисълта за детето му донесе пълно задоволство. Той се махна от вратата и, като изпи още една чаша, за да се подкрепи, тръшна се на канапето в салона. Докато лежеше, стоплен от коняка, той си мислеше: „Ще започна нов живот, ще оставя пиенето, всичко ще оставя, детето ще пратя на село, ще заведа Джип в Париж, Берлин, Виена, Рим, вън от Англия, далеч от баща й и от всичките тия досадни хора! Тя обича да пътува!“ Да, щяха да бъдат щастливи! Чудесни нощи — чудесни дни — въздух, който не гнети човека и не го кара да пие, вдъхновение — истинска музика! Миризмата на дим от дърва из парижките улици, берлинският Тиргартен, серенади из някоя тиха флорентинска улица, светулки из дрезгавината на летните италиански вечери — как го упояваше споменът за всичко това! Топлината от спирта угасна, той почувствува тръпки, затвори очи с намерение да спи, докато се върне Джип. Но изведнаж ги отвори пак, защото видя — както обикновено в последно време виждаше — пак такива грозни неща: лица, които се променяха, ставаха все по-грозни, превръщаха се в дупки, дупки… гнъсни, изкривени, преплетени като корени, човешки лица. Ужасно! Той отвори очи, защото тогава те изчезваха. Беше съвсем тихо. Никакъв звук. Кучетата също не се чуваха. Да отиде да види детето.
Като минаваше през хола, позвъни се. Телеграма! Той разкъса обвивката.
„Джип и детето при мене — писмо следва. Уинтон“.
Той се изсмя, затръшна вратата под носа на раздавача и изтича нагоре. Там нямаше никой. Значеше ли това, че тя наистина го беше напуснала? Той се хвърли върху леглото на Джип, зарови лицето си в него и захълца, обезсилен от алкохола. Никога вече да не види да се затварят нейните очи, никога повече да не притисне устните си върху тях, никога вече да не напои сетивата си с нейната красота! Той скочи. Да я изгуби? Глупости! Тоя спокоен проклет англичанин, баща й — той беше направил всичко, беше откраднал и детето!
Той слезе долу, пи малко коняк и се поуспокои. Какво да прави? „Писмо следва“. Да отиде у Уинтон? Не! Да пие! Да се весели!
Той си взе шапката и излезе. Първо тръгна тъй бързо, че главата му се замая, после взе кола и отиде в една гостилница в Сохо. От сутринта не беше ял нищо, освен един бисквит, сега заръча супа и едно шише от най-хубавото италианско вино — нещо по-солидно му беше противно. Там седя цели два часа — бледен, разярен, с изпотено чело, като се смееше и ръкомахаше отвреме-навреме за забава или уплаха на околните. Ако не го познаваха тука, би възбудил подозрение. Като изпи виното си, към девет и половина, стана, сложи една златна монета на масата и си излезе, без да чака да му върнат.
По улиците фенерите вече горяха, макар че още не беше тъмно. Той се упъти с несигурни крачки към Пикадили. Едно момиче го погледна, той се загледа в нея, улови я под ръка и тръгнаха заедно. Изведнаж момичето спря и поиска да освободи ръката си; по напудреното й лице и в тъмните й очи се изписа уплаха. Фиорсен се изсмя без да я пусне. „Ела!“ — каза той. „Приличаш на жена ми. Искаш ли да пиеш нещо?“
Момичето поклати глава и с внезапно движение измъкна ръката си и изчезна в тъмнината. Фиорсен се изсмя. Втори път днес тя се изскубваше от него. Минувачите го гледаха учудени. С гримаса той се отвърна и тръгна за Бъри Стрит. Нямаше да го пуснат да влезе, разбира се! Но той щеше да наднича през прозорците между саксиите. Изведнаж изохка — представи си Джип в къщи между цветята. На ъгъла на улицата един стар цигулар стържеше на някаква стара цигулка. Фиорсен се спря да послуша. Свиреше из операта „Палячи“. Фиорсен си сложи ръката на рамото му.
— Приятелю, — каза той, — дай ми цигулката си, ще ти припечеля някоя пара.
— Наистина ли, господине?
— А, наистина, разбира се! Дай за момент и ще видиш!
Цигуларят, все недоверчив, но като хипнотизиран, му подаде цигулката; мургавото му лице се промени, щом видя как чужденецът я притисна о рамото си и дръпна струните и лъка. Фиорсен се насочи нагоре по улицата, търсейки къщата със саксиите. Като ги видя, той се спря и засвири „Che faro?“ Той го свиреше чудесно на мизерната цигулка и цигуларят, който го бе последвал, го слушаше безпокоен, завистлив и прехласнат. Тоя висок, бледен господин със странното лице, помътените очи и хлътнали бузи свиреше като ангел! Обаче не беше лесно да се печелят пари в тоя проклет град, дори и когато четиридесет ангели засвирят! Сега той почна друго парче, то късаше сърцето, но ето — там един господин вече затваря прозорците и спуща завесите. Все същата история! Изведнаж цигулката, лъкът и няколко сребърни монети се тикнаха в ръцете на скитника и странният непознат господин се отдалечи, сякаш дяволът го гонеше. Беше се напил здравата! Куцият мургав цигулар също се упъти надолу, обладан от неприятното чувство, че е бил намесен в нещо, което не разбира. На следната пресечка той преброи парите, които Фиорсен му беше мушнал в ръката и се запъти мърморейки към дома си.