— Господин Съмерхей идва, татенце. Съжалява, че не те намери.
Красноречива пауза.
— Съмнявам се в това, мила.
Като усети, че баща й я наблюдава, тя запита:
— Хубаво ли беше в парка?
— Преди тридесет години там се срещаха само аристократи и снобове; сега човек не знае що за хора може да срещне там.
— Не са ли хубави цветята?
— Ах, да, и птиците, но хората, Джип! Кажи ми какъв човек е младият Съмерхей?
— О, много мил.
Тя всякога можеше да чете мислите на баща си по-бързо отколкото той нейните и позна, че той се бори между желанието да й достави удоволствие, и мисълта да предварди. Той въздъхна и каза:
— На къде се насочва лятно време фантазията на един млад човек, Джип?
Жени с тънък усет и известна опитност умеят да наложат въздържание на ония, които биха искали да са техни обожатели. Джип знаеше, че една нейна дума може да промени всичко, но не я каза. Въпреки това тя виждаше Съмерхей почти всеки ден — на язда, в операта или у дома. Късно след обед обикновено отиваше в парка и сядаше при водата. Един ден той мина от там и от тогава седяха тук заедно. Защо да създава грижи на баща си, като позволява на Съмерхей да иде често в къщи? И тук беше тъй приятно, приказваше се тъй хубаво, докато малки дрипави деца наоколо ловеха риба и я слагаха в шишета, за да я ядат после или да играят с нея, както човек обикновено прави с по-малките божи твари.
Когато времето наближава да се промени, дните текат спокойни, в очакване на вятъра, който носи новото. Не е ли естествено да се седи под дърветата, при цветята и водата, при гълъбите и патиците?
V
Съмерхей не носеше своите чувства на показ и когато дойде на тяхната среща в последния ден преди съдебната ваканция, лицето му беше както обикновено. Но в същност беше страшно затруднен. Той си имаше свои собствени закони. Те бяха може би малко старомодни, но не му позволяваха да причини страдание на една жена. Досега се бе владял, обаче това му струваше повече отколкото сам би признал. Едничкият свидетел на неговите борби беше старото му куче, чийто сън той всяка нощ смущаваше, като почнеше да се разхожда безпокойно из дългата си дневна стая. Тя навярно знаеше какво чувствува той и ако желаеше неговата любов, трябваше само да вдигне малкия си пръст, но тя не го вдигна. Когато той се допреше до нея или усетеше лекото ухание на нейната дреха, когато очите му следяха лекото повдигане на гърдите й, главата му се замайваше и цяла мъка беше да се показва спокоен и любезен.
Докато можеше да я вижда всеки ден, му беше възможно да се владее; сега, когато трябваше да я загуби за седмици, сърцето му се свиваше. Трудно му беше също да показва пред света равнодушно лице. Един страстно влюбен човек търси самота. Колебае се между буйно движение и тиха занесеност, когато призовава нейния образ. В работата си беше съвестен, благодарен че я има, но към приятелите си беше толкова небрежен, че те с право се запитваха: „Какво става с Брайян?“ Той обикновено беше затворен спрямо другите, но сега беше премного скрит към всички ония, с които беше свикнал да обядва, да вечеря, да танцува и да се забавлява. Против волята си бе издал страстта си, а това значеше да се откаже от много неща. И при това не се запитваше достойна ли е Джип за любовта му. Той я искаше такава, каквато беше, без да преценява нейната стойност, без да се замисля, за миналото й. Беше се научил, че е незаконна дъщеря на Уинтон, но това само предизвика у него желание да запуши устата на клюкарите. Дори и нейният нещастен брак нямаше за него никакво значение, нищо нямаше значение, освен да бъде, колкото е по-възможно по-често с нея. Я сега тя заминава за морето, а той из Шотландия на лов. За цял един месец!…
Дали да се осмели да й каже? Понякога лицето й приличаше на това на дете, когато очаква груба, застрашителна дума. Понякога обаче той долавяше един дълъг, нежен поглед, който обаче изведнъж пак изчезваше.
Облегнат на оградата на брега той наблюдаваше вълните. Да може да бъде сам с нея за един цял ден на реката! Защо беше толкова малодушен през всичкото това време? Ах, да знаеше тя колко копнее той, колко страда! Той тръгна към града, срещна двама познати, от които единият току-що се беше оженил. И те скоро заминаваха за Шотландия. Колко безсмислено и блудкаво му се виждаше всичко това, което преди година беше за него върховната точка на годината. Да, да можеше да отиде с нея в Шотландия!