Колата спря. Тя попипа за оръжието си, улови Бети за ръка и се заизкачва по стълбата, преследвана от спомените за Дафне Уинг и Розек, за оная едра жена — как й беше името? — за други лица; за късни часове, когато слизаха по тия стълби; за Фиорсен до нея в тъмната кола, лицето му намръщено в ъгъла или притиснато до нейното. Веднаж се бяха върнали призори и Розек с тях. Избледнели, недействителни спомени! Като стисна по-силно ръката на Бети, тя позвъни.
— Тук ли е господин Фиорсен, Форд?
— Не, госпожо. Господин Фиорсен и граф Розек заминаха тая заран за къра. Нямам адреса им.
Тя трябва да беше побледняла, защото той попита.
— Мога ли да ви донеса нещо, госпожо?
— Кога тръгнаха?
— Към един часа, госпожо. С автомобил. Граф Розек караше. Мисля, че не отиват за дълго, защото взеха само по една чанта. Ще ви известя, щом се върнат, госпожо, ако ми оставите адреса си.
Джип му даде картичката си и промълви:
— Благодаря Форд, много ви благодаря — после улови ръката на Бети и се облегна тежко на нея, като слизаше по стълбите.
Тежък, черен страх я изпълваше. Колко ужасно е да изгубиш едно мъничко, беззащитно същество — дете, куче, — да знаеш, че не можеш да ги достигнеш, колкото и да страдаш! Да бъдеш окован в неизвестност, да чуваш плача на детето си! Сега Джип изживяваше тоя ужас. И нищо не можеше да се направи! Нищо, освен да си легнеш и да чакаш. Някаква съдба се смили над нея и тя заспа — след прекарания на открито ден — дълбоко, без сънища. Като се събуди, донесоха й с чая писмо от Фиорсен.
„Джип,
не съм крадец на деца като баща ти. Законът ми дава право над собственото ми дете. Но откажи се от любовника си, и ще ти го върна веднага. Ако не, ще го заведа в чужбина. Пиши ми до поискване и не позволявай на баща си да ме безпокои.
Отдолу беше даден адресът на едно пощенско бюро.
След един миг страшна мъка, разсъдъкът й се върна. Дали беше пиян, като беше писал това? Стори й се, че усеща миризма на коняк, но нали човек лесно вярва това, което му се иска? Тя пак прочете писмото. То беше съчинено от Розек? Гневът й пак пламна, защо да е толкова съвестна? Тя скочи от леглото и написа:
„Как можеш да направиш такова брутално нещо? Нека поне бавачката дойде при детето! Не мисля, че може да оставите едно малко дете да се мъчи. Бети е готова да дойде, щом я повикаш. Колкото за мене, трябва ми време, за да реша. След два дена ще те уведомя.
Като изпрати това писмо и една телеграма на баща си, тя пак прочете Фиорсеновото писмо и все повече се убеждаваше, че е съставено от Розек. Изведнъж й дойде на ум за Дафне Уинг. Тук може би има някаква възможност. Стори й се, че я вижда пак, да лежи бледна, безнадеждна, лишена от собственото си дете. Да, може да се опита!
След един час колата й спря пред вратата на Уегови. Тя тъкмо позвъни, когато един глас зад нея каза:
— Позволете, аз имам ключ. О, вие ли сте? — Господин Уег беше до нея. — Влезте, влезте! — каза той. — Мислех си дали ще ви видим след всичко, което стана.
После той отвори вратата на трапезарията.
В тая добре позната стая масата беше постлана с нечиста бяла покривка, едно шише стоеше върху нея. Малката синя ваза беше изчезнала, нищо не нарушаваше вече червено-зелената хармония.
— Не живее ли Даф… Дези тук? — попита Джип бързо.
По лицето на господин Уег се изписаха подозрение, облекчение, хитрост и боязливо възхищение, каквото Джип като че ли всякога му вдъхваше.
— Значи ли това, че вие?…
— Дойдох да попитам дали Дези иска да стори нещо за мене?
Господин Уег се изсекна.
— Вие не знаете?
— Да, зная, че тя се среща със съпруга ми; но ми е все едно.
Изразът на лицето на господин Уег още повече се усложни чрез оскърбеното съпружеско чувство.
— При дадените обстоятелства не е чудно… Аз всякога мислех…
Джип бързо го прекъсна.
— Моля ви, господин Уег, моля ви! Дайте ми адреса на Дези!
Господин Уег се замисли дълбоко, после каза отсечено:
— Седемдесет и три. Комрад Стрит, Сохо. Преди да го бях видял там, още лелеех надеждата… Сега съжалявам, че не го набих, но той избяга веднага… Нейната проклета самостоятелност… Извинете, но не мога другояче!
Джип го отмина.
— Не мога другояче! — чуваше тя гласа му зад себе си. — Мислех, че тя сега ще се държи прилично. — Докато отваряше пътната врата, пълното му лице с кръглата сива брада се показа над рамото й.