— Ако отидете при нея, надявам се, ще й…
В колата Джип изтръпна. Един ден беше обядвала с баща си в един ресторант в моряшкия квартал. Пълно беше с хора като господин Уег.
XIII
Номер седемдесет и три на Комрад Стрит, Сохо, беше мъчно да се намери. Но с помощта на едно млекарче Джип най-после откри вратата. Една пълничка бяла ръка се протегна да вземе съда с млякото и гласът на Дафне Уинг каза:
— О, где е каймакът?
— Има.
— О, нали ти казах? По обед каймак за две пени.
Момичето почука на вече затворената врата. — Една госпожа ви търси, госпожице. Сбогом!
Фигурата на Дафне Уинг се показа, в синьо кимоно. Очите й се приковаха в Джип.
— О! — каза тя.
— Мога ли да вляза?
— О, да! О, влезте! Аз тъкмо се упражнявах. Радвам се да ви видя.
Всред студиото беше сложена маса с два прибора. Дафне Уинг се приближи до нея, държейки в едната си ръка каната с млякото, в другата едно късо ножче, с което навярно беше отваряла стриди. Тя се обърна към Джип. Лицето й беше червено, също дълбоко оголената й шия. Погледът й срещна тоя на Джип.
— О, госпожо Фиорсен, радвам се, наистина се радвам? Толкова исках да видите студиото ми, харесва ли ви? Отде узнахте, где съм? — Тя наведе очи и продължи: — Мисля, не ще е по-добре да ви кажа. Господин Фиорсен дойде тук, после го срещнах у граф Розек… и… и…
— Не се мъчете да ми разказвате!
Дафне Уинг продължи бързо:
— Аз, разбира се, съм сега пълна господарка на себе си. — После маската на светска жена, която лошо й прилягаше, изведнаж падна от лицето й, тя улови ръката на Джип. — О, госпожо Фиорсен, никога няма да бъда като вас!
— Надявам се! — Как би могла да иска нещо от това момиче? Но тя надви чувството си и каза твърдо:
— Спомняте ли си моето бебе? Не, разбира се, вие никога не го бяхте виждали. Той и граф Розек ми я откраднаха!
Дафне Уинг конвулсивно стисна ръката й.
— О, колко престъпно! Кога?
— Вчера след обед!
— О, радвам се, че от тогава не съм го виждала! Това е наистина престъпно! Не сте ли страшно поразена? — Една уморена усмивка се появи на устните на Джип. Дафне Уинг не можа да се сдържи: — Знаете ли, аз мисля, мисля, че вашето самообладание е нещо страшно. То ме плаши. Ако моето бебе беше живо и ми го откраднеха, щях да съм мъртва сега.
Джип отговори твърдо:
— Искам си го, разбира се, и не зная…
Дафне Уинг сключи ръцете си.
— О, мисля, че, че ще мога да го накарам!… Тя се спря смутено, после бързо прибави: — Наистина ли ви е все едно?
— Все ми е едно, и петдесет любовници да има. Може би ги има.
Дафне Уинг си прехапа сърдито долната устна.
— Сега той може да прави само каквото аз искам, а не обратното. При любов само това е възможно… О, не се усмихвайте така, правите ме да се чувствувам тъй несигурна!
— Кога ще го видите пак?
Дафне Уинг се изчерви. — Може да дойде за обед. — Тя издигна очи и добави: — Не смея да споменавам вашето име, това го подлудява. Затова мисля, че още ви обича; но неговата любов е такава странна. Никога няма да забравя колко добра бяхте към мене. Надявам се, че… че и вие обичате някого. — Джип стисна влажните, малки пръсти и госпожица Уинг продължи бързо: — Вашето бебе трябва да е много мило. Колко ли страдате? Вие сте съвсем бледна. Но няма смисъл да се страда, аз научих това.
Джип се наведе и сложи устните си на челото й.
— Сбогом. Моето дете ще ви благодари, ако знае.
И тя си тръгна. Едно хълцане я спря. Но преди тя да може да продума, Дафне Уинг се удари по гърдите и каза задавено:
— То… това е много глупаво… Не… не съм плакала… от… откак… вие знаете… У-Умея да се владея… но… но… вие… вие ми напомнихте… Иначе никога не плача!…
Тия думи и хълцанията й придружиха Джип надолу до колата й.
Като се върна вкъщи, тя намери Бети седнала в хола с шапка на глава. Никой не беше пращал за нея и от Уинтон нямаше отговор. Джип не можеше да яде, не можеше нищо да захване. Тя се прибра в спалнята си, за да се скрие от очите на слугите. Всяка минута скачаше и се вслушваше, тичаше на прозореца. Бети беше в детската отсреща; Джип я чуваше да ходи нагоре-надолу. После стъпките й затихнаха, Джип надникна и я видя седнала на куфара си, като въздишаше тежко. Джип полека влезе пак в спалнята си. Тя трепереше. Ако не може да получи детето си обратно, освен… освен с цената на оная жертва! Ако това жестоко писмо е последната дума и тя трябва да решава между двете! От кого да се откаже, кого да предпочете? Детето или любовника?