— Да си вървим мили!
Струваше й се, че бяха избягнали някаква грозна опасност — не че ония двамата можеха да им сторят нещо; но поради болката и ревността, които тая среща щеше да пробуди у него.
Като се върнаха, живяха, докато се приготви Червената къща, в един хотел в Лондон. После Джип настоя да се настани тя първо там с Бети, детето и конете. Обаче през първата седмица след връщането им й донесоха веднъж една визитна карта „Леди Съмерхей“. Когато момчето излезе, тя се погледна разколебана в огледалото. Струваше й се, че точно знае какво ще си помисли дамата, която веднъж беше видяла на гарата: „Много мека, неподходяща за него!“ Тя оправи косите си, сложи си малко парфюм на веждите и слезе на вид спокойна, но вътрешно разтреперана.
В хола на хотела видя гостенката си, че прелиства едно илюстровано списание, както правят хората у зъболекаря, като чакат да ги приеме. И тя си помисли: „Струва ми се, че се страхува повече от мене.“
Леди Съмерхей й поддаде ръка.
— Как сте? — каза тя. — Надявам се, че ще извините моето идване.
— Много любезно от ваша страна. Съжалявам само, че Брайян още не се е върнал. Желаете ли да пиете чай с мене!
— Благодаря, пих вече. Да седнем. Харесва ли ви хотелът?
— Доста.
Те седнаха на едно канапе една до друга, обърнати една към друга.
— Брайян ми разправи колко приятно сте прекарали в странство. Той изглежда много добре. Аз много го обичам.
Джип отговори полека:
— Да, разбирам. — Сърцето й изведнъж се вкамени.
Леди Съмерхей я погледна бързо.
— Надявам се, че няма да се сърдите на моята откровеност. Аз много се разтревожих за него. Това е едно нещастно положение, нали? И за вас трябва да е ужасно. Ако мога с нещо да помогна, ще съм много доволна.
Джип каза много спокойно.
— О, не! Не бих могла да бъда по-щастлива.
Леди Съмерхей я изгледа.
— Човекът отначало не вижда. Още не знаете какво значи, когато обществото ви обърне гръб.
Джип се усмихна.
— То може да ни обърне гръб, само ако го търсим. Никога не бих пожелала да видя човек, който не може да ме вземе такава, каквато съм. И не виждам какво може да вреди на Брайян; повечето мъже на негова възраст все си имат по някого. — Тя ненавиждаше тая жена, която, както и да го прикриваше, в сърцето си беше неин враг, смяташе я като прелъстителка, която беше разрушила светските възможности на сина й. И още по-спокойно продължи: — Той няма нужда да разправя никому за моето съществуване и можете да бъдете сигурна, че няма да му се натрапвам, щом ми се насити.
Тя стана. Леди Съмерхей също стана.
— Надявам се, че не мислите… Аз наистина само бих искала…
— Мисля, че е по-добре да бъдем откровени. Вие никога не ще ме обикнете, не ще ми простите, че съм увлякла Брайян. За това нека се държим, като че ли аз съм само негова метреса. За нас двете това ще е най-правилното. Все пак ви благодаря, че дойдохте. Сбогом!
Леди Съмерхей буквално прелетя между масите и модерните кресла. Високата й фигура изчезна зад една колона. Джип седна пак на канапето и притисна ръцете си до пламналите си слепи очи. В тоя момент демонът на гордостта у нея беше почти по-силен от любовта й. Тя все още седеше там, когато слугата й доложи за второто посещение — баща й. Уинтон се зарадва много да я види след такова дълго отсъствие. След като й разправи за Милденхем и малката Джип, той я погледна в очите и каза.
— Къщата там е готова за вас, също Бъри Стрит, Джип, ако искаш да дойдеш. Смятам това за истинския ти брак, така ще обясня и на слугите.
Тя видя мислено слугите наредени като за молитва, и татко й изправен пред тях; „Ще имате добрината да си спомняте за в бъдеще… Ще ви бъда благодарен, ако…“ и т.н. Бети възмутена, че я турят наравно с другите, Марки спокоен, загадъчен. Госпожа Марки учудена. Заешките лица на слугите. Петънс озъбен; „Господин Съмерхей купи коня й, затова…“
И тя каза:
— Не зная, татенце. Много мило от тебе. Ще видим после. — Уинтон погали ръката й. — Трябва да се държим пред тях, Джип.
Тя се засмя.
През нощта каза:
— Брайян, обещай ми нещо!