Тя сведе поглед.
— Не забелязах нищо.
Той нерадостно се усмихна.
— Уверявам те, всички разбраха.
Тя притаи дъх и накрая вдигна очи към него.
— Не искаш да ми кажеш!
— Това беше твоят избор — изрече той спокойно.
— Какво? Сякаш маската на спокойствието падна изведнъж от лицето й — точно както предполагаше Джайън. — Моят избор?! Моят избор! — изкрещя тя, като замаха яростно ръце във въздуха. Тя започна да крачи пред него като истински фамилиер. Очите на Джайън пламнаха от връхлетялата го страст, докато я наблюдаваше.
Тя спря пред него, рязко вдигна глава и го прониза с яростния си поглед.
— Ти отне моето право на избор точно както направи Карпон! Каква е разликата?
Джайън видимо се отдръпна.
— Как се осмеляваш да кажеш това? — задъха се той. — Да ме сравняваш с онзи мъж?
Дженис съжали за думите си още в момента, в който те се изплъзнаха от устата й, защото истината бе, че по нищо не си приличаха. Карпон се беше опитал да я подчини на своите желания заради властта. Джайън я защити, достави й удоволствие и показа какво означава да…
Все едно!
— Ти ме измами, изигра ме, използва ме.
— Нямаше нищо против да ме използваш по подобен начин и си вярваше, че имаш власт над мен. Помисли си за това. — Тихият му глас наподобяваше на дълбоко ръмжене.
Дженис пребледня.
— Не беше същото!
— Наистина ли? Да ти напомня ли, че ти сключи сделка с мен и използва моето тяло. Защо си мислеше, че имаш право да го направиш?
Тя отклони поглед.
— Кажи ми — прошепна заплашително той. — Щеше ли да ме оставиш да гния в онази килия, ако бях ти отказал?
Тя преглътна.
— Изопачаваш нещата. Не бях виновна аз, че са те заловили.
— Вярно е. Но поемаш отговорността от мига, в който си предложила споразумение.
Тя не очакваше това от него.
— Ето защо имаш такава репутация, Страж на мъглата! Можеш да изопачаваш действителността с думи и да объркваш своите противници! Трябва да се гордееш с това си качество.
Той косо я изгледа.
— Ти мой противник ли си, Дженис?
— Ако не съм, тогава каква съм? — отвърна му тя.
Той въздъхна тежко.
— Предупредих те да се върнеш на Ганакари. Ти предпочете да не обърнеш внимание на предупреждението ми. Сега ти си моя.
Дъхът секна в гърлото й.
— Какво говориш?
— Аз съм фамилиер.
— Нима? Какво се опитваш да ми наложиш?
— Това е моето схващане. — Той започна да се приближава към нея с бавни стъпки. — Нима очакваше от мен да постъпя по начин, който е чужд за моята природа? Ние усещаме своите съпруги — разбрах го в мига, в който влезе в килията. Аз съм този, който съм. Ти си тази, която си… за мен. Следователно аз съм…
— Хищник — изсъска тя.
— Когато се налага — дебнешком се приближи към нея.
— Ловец!
— Зависи какво смяташ да уловиш — измърмори той, пристъпвайки все по-близо.
— Властник! Ти си тиранин! — изкрещя тя най-обидната дума, която знаеше.
— Наистина е така — аз съм крал. — Той улови лицето й между силните си длани и я насили да вдигне поглед към него. После наведе красивите си устни до нейните.
— А ти, писано, си моята кралица. — Той покри устните й и отне дъха й. С едно рязко и бързо вдишване.
Дженис се уплаши, започна да удря по широките му гърди. Топлите сухи устни разтвориха нейните, настойчиво и властно.
И когато тя започна да губи съзнание, той издиша в устата й.
Показа й, че това беше неговият дъх. Неговият.
След като я пусна, тя хладно и решително се отдалечи от него.
Съблече се мълчаливо и легна на огромното ниско легло, което беше покрито с нефритена и златиста коприна. Цветовете на очите му. Всъщност в цялата мебелировка като че ли преобладаваха тези два цвята, сякаш бяха символ на…
Не искаше да мисли повече за хипнотичните му очи. Искаше да забрави Стража на мъглата.
Когато Джайън се съблече и легна до нея, тя му обърна гръб.
Той се приближи и я взе в прегръдките си.
— Остави ме. — Гласът й беше студен.
— Ти си моя съпруга.
— Тогава това е твоето нещастие. — Очите му заблестяха от гняв, но я пусна. Мъжете фамилиери не приемаха да бъдат отблъсквани от своите съпруги. А Джайън беше истински фамилиер.
Уморена от събитията през последните дни, Дженис бързо заспа.
По средата на нощта тя се събуди от силно желание, което сякаш й причиняваше болка. Гърдите й трептяха, набъбнали, зърната й горяха, кожата й бе настръхнала от възбуда. Косъмчетата между краката й бяха влажни.
Джайън се надигна върху нея, луната го обливаше с мистичното си студено сияние. Невероятно красивите му черти бяха омайващо чувствени, изражението му — решително.