Той беше скръстил ръце пред гърдите си и бе свъсил вежди. Очевидно не бе съгласен с думите й.
— Точно това искам да кажа, Джайън. Не си подхождаме. И аз нямам желание да…
Той гневно изръмжа.
Тя не му обърна внимание.
— Нямам желание да се обвързвам. Моля те, не можеш да решаваш за двама ни.
На бузата му се появи трапчинка.
— Разбира се. Защо ми е да го правя?
— Бих искала да пътувам, както ти обясних. Аз съм френзи, и това е в кръвта ми. Имам нужда да бъда свободна, Джайън. Ако не беше това… може би… тогава ти…
Зелено-златистите му очи заблестяха от удоволствие. Дженис се възмути от радостта му! Очакваше, че просто ще я разбере! Тя загреба вода в шепите си и го плисна с нея.
Джайън се засмя и отскочи назад. Смееше се с онзи кръшен смях, от който винаги й омекваха коленете.
— Говоря ти съвсем сериозно!
Продължавайки да се смее, той протегна ръка.
— Ела да ти покажа нашия дом.
Въобще не я слушаше.
— Това е твоят дом, не моят.
— Хайде. — Усмихнат, той й направи повелителен знак да тръгва.
Тя колебливо се подчини.
Щеше да го убеди… просто й трябваше малко време. Той беше фамилиер и умееше да я поласкае дори със своите заповеди. Тази обиколка щеше да бъде отлична възможност да му обясни всичко. Не очакваше, че този мъж разсъждава като нея — той живееше според инстинктите си. Беше й трудно да му каже колко много се различават, един от друг.
Джайън с лекота я вдигна от водата. Мокрото й тяло блестеше с хиляди капчици, които той изтри с прегръдка. Щом се докоснаха, той отново потрепери целият.
— Ето, вземи. — Подаде огромна мека хавлия, за да се избърше. Дженис се изненада, че не посегна сам да го направи. Вместо това само я погали. И после извърна поглед към стената. Беше необичайно за него. Тя любопитно го наблюдаваше. Капчици пот бяха избили по горната му устна.
— Поръчах от Авария няколко дълги копринени туники за теб. В съседната стая са и можеш да си избереш. Ще те изчакам на стълбите.
Дженис го изгледа учудено. И това беше необичайно за него… особено ако можеше да я наблюдава, докато се облича. Бе забелязала, че обожава да присъства на тоалета й.
Но фамилиерите бяха непредсказуеми — кой може да предвиди как ще се държат в следващия момент.
— По време на нашето пътуване ти се опитваше да ме убедиш колко важно е за теб да се скиташ беззащитна през опасни светове, пълни с безскрупулни разбойници. — Той й отправи типично мъжки поглед, после добави: — Избий си го от главата — и излезе от стаята.
Той знаеше какво си мисли тя! През цялото време просто си играеше с нея! Ботушът, който хвърли подире му, се удари в рамката на вратата.
— Тръгвам си, Джайън! — изкрещя тя зад стената.
— Добре. Ще те чакам на стълбите, писано. — Гласът му шеговито се провлачи, като се отдалечаваше.
Мърморейки ругатни, Дженис сграбчи първата туника, която й попадна, и я облече, без да я погледне. Фамилиерите можеха така да те ядосат!
Щом облече роклята, тя хукна след него. Нямаше да го остави на мира. Джайън я чакаше точно където й беше казал — в края на стълбите.
Той я огледа, лицето му засия от радост, после докосна дългата туника, която беше облякла. Дженис сведе поглед и ахна от изненада, когато откри, че красивата, много рядка, коприна преливаше в червени и лилави цветове, тук-таме премесени с бели ивици. Според Джайън тъкмо това бяха цветовете на сегашния й дъх.
— Случайно облякох тази — изсъска тя.
— Ммм — провлачи той.
— Невъзможен си!
Той се усмихна съвсем по котешки.
— Не разбирам как можеш дори да си помислиш, че една жена ще ти се подчинява!
— Кое те кара дори да си помислиш, че искам такова нещо? — прошепна той в отговор.
— Ами, говориш за брак и такива неща — изсъска тя.
— Бракът няма нищо общо с подчинението. Или има друго, което те обърква. — Чаровните му очи тайнствено заблестяха. — Фамилиерите не подчиняват, Дженис.
— А тогава какво точно искаш да постигнеш с този брак? — избухна тя, предизвикана от котешкото му държане.
— Ще ти покажа. Сега ела.
Ма’ан беше възхитителен свят.
Накъдето и да погледнеше, нещо ново и всичко видяно я изпълваше с възторг.
Кралският дворец, който разглеждаха, бе фантастична сграда с невероятни ниши, нива, заплетени коридори и скрити кътчета. Приличаше на тайнствен лабиринт, който те подлудява.
Джайън й обясни, че за фамилиерите това беше крайно интересно място, защото изобилстваше със загадки, с които можеш да се забавляваш.
— Но то е толкова… толкова странно.
Прекрасните му устни трепнаха в усмивка.
— Ние се забавляваме от подобни странности. Освен това кралският дом си е редно да е малко по-особен. — Той й се усмихна весело.