— Четиридесет. Деветдесет.
— Дадено!
Пазаряха се! Гарвана не се интересуваше от пазарлък за старците. Високото създание не искаше да вдигне цената за момчето. Виж, умиращият подлежеше на пазарлък…
Скубльо проследи как високото същество наброява монетите в краката на труповете. Това си беше цяло проклето състояние — двеста и двадесет къса сребро! С толкова можеше направо да събори „Лилията“ и да построи нова сграда, а и да се разкара от Патъка.
Гарвана прибра монетите в джоба на връхната си дреха. Даде пет на Кестенявия.
— Това ли е всичко?!
— Не е ли добро заплащане за една нощ работа?
Беше си хубава месечна заплата, че и отгоре. Но да получиш пет от…
— Последния път бяхме партньори — поясни Гарвана и се метна на капрата. — Може пак да повторим. Но тази вечер ми беше наемен работник. Ясно?
В гласа му престъргаха стоманени нотки. Скубльо кимна, обладан от нови страхове.
Спътникът му подкара каруцата на заден и съдържателят усети внезапен хлад. Тук, под арката, беше горещо като в ада. Потрепери от алчния глад, с който ги наблюдаваше онази твар.
Тъмните, лъскави и лишени от сглобки камъни преминаваха покрай тях.
— Боже мили!
Сега вече — с привикнали към мрака очи — виждаше и вътре в стената. Различаваше кости и парчета от тях тела, цели и разчленени, и всички те бяха споени, сякаш летят в нощта. Когато Гарвана зави покрай портата, Скубльо зърна дори зяпнало лице.
— Що за място е това?
— Не знам, Скубльо. Не искам и да знам. Това, което ме засяга, е, че плащат превъзходно. Парите ми трябват. Имам доста път да извървя!
12.
Могилните земи
Покореният на име Хромия посрещна Отряда в Скрежоград. От сто четиридесет и шест дни бяхме на поход. Дълги дни бяха — трудни и мъчителни, а хората и животните вървяха повече по навик, отколкото с желание. Армия в добра форма — като нашата — е в състояние да преодолява по сто, че дори и двеста километра Дневно, влагайки в това всяка капчица сила. Но не и ден след ден, седмица след седмица и месец след месец по невероятно трудни пътища. Умният командир не налага високо темпо. Дните се трупат, всеки със своя допълнителен товар умора, докато накрая хората започнат да припадат, ако темпото е прекалено непосилно.
Справихме се за рекордно време, като се има предвид какви територии пресякохме. Между Книгоград и Скрежоград се намират планини, където — и то с късмет — минавахме по десет километра на ден: пустини, където продължително търсехме вода; реки, чието пресичане с понтони траеше с дни. Имахме шанса да стигнем Скрежоград, като изгубихме само двама души.
Капитана сияеше, цял окъпан в задоволство, поне до мига, когато го призова военният губернатор. Когато се върна от срещата, събра офицерите и старшия състав и ни каза:
— Лоши новини! Господарката е пратила Хромия да ни води при пресичането на Равнината на страха. Ще ескортираме и един керван.
Реагирахме доста кисело. Между Отряда и Хромия отдавна цари неразбирателство. Брестака попита:
— И кога ще заминаваме, сър?
Нуждаехме се от почивка. Не ни бяха обещавали такава, разбира се, а Господарката и Покорените май не осъзнаваха човешките нужди, но все пак…
— Засега не се знае със сигурност. Не разпускайте много — много. Хромия го няма, но може да се появи още утре…
Вярно си е. С летящите килимчета, каквито използват Покорените, той можеше да стигне до където и да е в рамките на броени дни. Промърморих:
— Да се надяваме, че други дела ще го задържат по-далеч още малко!
Не исках да се срещам отново с него. Преди време му бяхме навредили доста — и то неведнъж. Преди Чар работехме по договор за един Покорен на име Ловеца на души. Той ни използва в някои свои планове за злепоставяне на Хромия, отчасти защото му беше стар враг и отчасти защото Ловеца тайно работеше в полза на Властелина. Господарката се хвана на въдицата. За малко да унищожи Хромия, но вместо това го реабилитира и го върна за последната битка.
Преди много, много време, когато се ковяло Владичеството, векове преди основаването на империята на Господарката, Властелина победил най-страховитите си противници и ги Покорил в своя служба. По този начин събрал десетимата злодеи, скоро станали известни като Десетте, Които Били Покорени. Когато Бялата роза вдигнала света на бунт срещу извращенията на Властелина, погребала Десетте заедно с него, но не успяла да унищожи нито един от тях.