Вековете мир притъпили чувството за самосъхранение на нацията. Любопитен магьосник се свързал с Господарката. Тя го манипулирала и накрая той я освободил. Заедно с нея от гроба се надигнали и Десетте. След поколение заедно изковали тъмната империя. След две влезли в битка с Бунта, чиито пророци са единодушни, че Бялата роза ще се прероди, за да ги поведе към триумфалната победа.
Известно време изглеждаше, че наистина ще победят. Армиите ни губеха. Областите падаха в ръцете им една след друга. Покорените враждуваха помежду си и се избиваха един друг. Пострадаха общо Девет от Десетте. Господарката успя да Покори трима бунтовнически водачи, за да замени част от загубите си — Перото, Пътешественика и Шепота, която е може би най-добрият генерал от времето на Бялата роза насам. Доста мъки ни създаде, преди да я Покорят.
Предсказанията на бунтовническите пророци се оказаха верни — с изключение на това за последната битка. Очакваха преродената Бяла роза да ги поведе, но тя не се появи. Не успяха да я намерят… поне този път.
Да, тя вече беше родена. Но се намираше от нашата страна на фронтовата линия, без да има представа коя е. Научих случайно за нея и точно поради това познание животът ми няма да струва и пукната пара, ако Господарката ме подложи на разпит.
— Знахар! — сепна ме Капитана. — Събуди се!
Всички ме зяпаха, изумени, че мога да бленувам невинно, докато той ни говори.
— Какво?
— Не ме ли чу?
— Не, сър.
Гримасата, с която ме погледна, представляваше най-добрата му мечешка имитация.
— Слушай тогава! Подготви се за пътуване с килимче. Ще го предприемеш, когато пристигне Покореният. Имаш право на двадесет и пет килограма личен багаж.
Килимче? Покорен? Какво, по дяволите?… Огледах се. Неколцина от момчетата се хилеха. Някои ме съжаляваха. Полет с килимче?!
— Че за какво?
Капитана търпеливо ми обясни:
— Господарката иска десетима да бъдат пратени на помощ на Перото и Шепота в Могилните земи. Не знам с какво се занимават двете там. И ти си сред избраните от нея.
— Защо аз? — попитах, разтреперан от страх.
Хич не ми беше добре по времето, когато Господарката ме използваше вместо домашен любимец.
— Може още да те обича. При все изминалите години…
— Капитане!…
— Знам само, че тя така иска, Знахар!
— Да, предполагам, че и това е достатъчна причина. Със сигурност не може да се оспорва. Кой още?
— Ами обръщай внимание и на разговора. Тогава ще знаеш и подробностите! По-добре се притеснявай за тях после. Сега имаме други въпроси за решаване!
Шепота пристигна в Скрежоград преди Хромия. Не след дълго метнах войнишката си торба на килима й. Двадесет и пет килограма. Останалото бях поверил на Едноокия и Мълчаливия.
На килимчето му се казва „килимче“ само от учтивост и понеже названието е залегнало в традицията. Става въпрос за парче дебел плат, опънато на дървена рамка, която е една стъпка висока, докато се намира на земята. Събратя по пътешествие ми бяха Брестака, който щеше да предвожда групата ни, и Кеглата. Той е мързеливо копеле, но пък много го бива да върти меча. Снаряжението ни, както и още петдесет килограма багаж — собственост на хората, които щяха да ни последват по-късно — беше подредено в центъра на килима. Треперещи, Брестака и Кеглата се привързаха на място в двата задни ъгъла. Седнах отпред, вляво. Шепота се настани отдясно. Бяхме облечени много дебело и дрехите съвсем сковаваха движенията ни. Щяхме да летим високо и бързо, както обясни Шепота. Температурите горе били доста ниски.
Треперех почти колкото Брестака и Кеглата, макар че и преди се бях качвал на такива килимчета. Обожавах гледката и се ужасявах от падане — страх, който върви ръка за ръка с полета. Боях се също и от Равнината на страха, над която високо летяха странни, свирепи твари.
Шепота ни подпита:
— Всички ли ползвахте гърнето? Полетът ще бъде продължителен!
Не спомена, че може и да се напикаем от страх, както се случва с мнозина горе. Гласът й беше гърлен и напевен, досущ като на жените, които спохождат последния сън на мъжа преди събуждане. Но гласът й изобщо не подхождаше на външния вид. Изглеждаше точно като обветрен як войн, каквато и беше всъщност. Огледа ме — очевидно си припомни предишната ни среща в Гората на облаците.
С Гарвана бяхме залегнали в засада, там където тя трябваше да се срещне с Хромия и да го склони на страната на Бунтовниците. Шепота стана първият нов Покорен от времето на Владичеството насам.