Но да се върнем в Могилните земи по времето на разцвета им. Впечатляваща конструкция. Обветрените им фасади са облицовани с варовик, а ровът е широк и син. Околностите приличат на парк… Но страхът от Властелина отслабвал, забравяли се и ужасните му дела. В по-късна картина, рисувана от съвременник на Боманц, околностите са обрасли с бурени, варовиковите фасади тънат в разруха, а ровът се е превърнал в блато. Днес изобщо не може да се различи къде се е намирал. Варовикът е изчезнал под храсталаците. Насипите и могилите представляват само хълмчета. Тази част от Великата могила, където все още лежи Властелина, си остава сравнително запазена, макар че и тя е обрасла с бурени. Някои от фетишите, закотвящи предпазните заклинания, още стоят, но времето е изтрило чертите им.
Днес периферията на Могилните земи е маркирана с колове, окичени с червени флагове. Поставили са ги, когато Господарката обявила, че праща външни хора на проучване. Самите Стражи винаги са живели тук и нямат нужда от маркери, които да ги предупреждават.
Откровено се насладих на онзи месец и половина, които прекарах тук. Угаждах на любопитството си и открих, че Перото и Шепота са изумително достъпни и открити.
При старите Покорени беше точно обратното. Командирът на Стражата — наричаха го Наставника — се оказа словоохотлив и с удоволствие се перчеше с миналото на отряда си, формирование не по-малко древно от Братството. Заедно изпихме стотици галони бира и обменихме многобройни преувеличения и истински истории.
През петата седмица от престоя ни някой направи откритие. На нас, незначителните, не ни обясниха какво точно се случва, но Покорените се развълнуваха. Шепота започна да прекарва още членове на Отряда. Подкрепленията разказваха зловещи истории за Долината на страха и Празните хълмове. Отрядът вече беше в Мъжеград, само на хиляда километра от нас. В края на шестата седмица Шепота ни събра и обяви, че имаме ново назначение.
— Господарката иска да заведа на запад двадесет и петима от вас. Брестак, ти ще си командир! С вас ще пътуваме ние с Перото, неколцина от местните и специалисти по езиците. Да, Знахар, ти също си в списъка! Тя не би отказала на любимия си аматьор — историк това удоволствие, нали?
Потръпнах от страх. Не исках Тя отново да проявява интерес към мен.
— Накъде точно сме тръгнали? — поинтересува се Брестака.
Професионалист до мозъка на костите си — такъв си е кучият син. Няма да чуеш и едно оплакване от устата му.
— Към пристанище на име Хвойноград. Намира се далеч отвъд западните граници на империята, но по някакъв неизвестен засега начин е свързан с Могилните земи. Пада се доста на север и се предполага, че там ще бъде студено, така че се подгответе за зимни условия!
Хвойноград? Не бях чувал за него, нито пък някой друг от нашите — дори и Наставника. Порових се в картите му, докато не намерих една, изобразяваща западния бряг. Открих Хвойноград далеч на север, близо до мястото, където ледовете царуват вечно. Беше голям град. Зачудих се как ли оцелява там, скован от студ през цялата година. Попитах Шепота. Тя май знаеше едно-друго за това място. Каза, че селището добрувало благодарение на океанско течение, носещо топли води на север. Твърдеше, че градът е извънредно странен — поне според Перото, която била стъпвала там лично.
Именно това ме доведе при другата Покорена само часове преди заминаването ни. И тя не знаеше много, но ми разказа, че Хвойноград е във владенията на дук Цимерлан. Преди година — малко преди от Чар да изпратят по куриер писмото до Капитана — той помолил Господарката да му помогне за разрешаването на една местна загадка. Не забравяйте, че голямата част от човечеството прави всичко възможно да държи повелителката ни далеч от земите си. Съществуването на човек, който ще потърси доброволно помощта й, е сигурен белег, че сме изправени пред интересна загадка. Чудех се каква ли връзка може да има това с Могилните земи.
Лошото беше, че Хвойноград се намира твърде далеч. При все това много се радвах, че вече ще съм там, когато Капитана научи, че след кратка почивка във Веслоград от него се очаква да се насочи нататък.
Кой знае, нищо чудно бесният му вой да се чуе чак до Хвойноград. Знаех си, че новината няма да го ощастливи особено.
13.
Хвойноград — Оградата
Седмици наред Скубльо спа зле. Постоянно сънуваше черните стъклени стени и мъжа, който не беше мъртвец. На два пъти Гарвана му предложи участие в нощен лов. И двата пъти той му отказа. Клиентът му не го притискаше, но и двамата знаеха, че Скубльо ще се включи рано или късно. Така че Кестенявия се молеше Гарвана да забогатее и да си замине по пътя. Всеки път, щом го погледнеше, угризенията му отново се събуждаха.