Проклятие, защо Крейг още не беше тръгнал да го преследва?
Скубльо не разбираше и защо Гарвана изобщо не се притеснява от Крейг. Не беше нито глупак, нито идиот. Нима беше възможно да не се бои от лихваря? Поне на Скубльо Кестенявия подобна версия му се струваше невероятна.
Аса си оставаше на паничката на Крейг, но наминаваше редовно и носеше дърва за горене. Веднъж докара цяла каруца.
— Каква дяволия си забъркал? — притисна го един ден Скубльо.
— Опитвам се да спечеля доверието ти — призна Аса. — Момчетата на Крейг не ме харесват особено.
— И за един човек, дето да те харесва, не се сещам!
— Е, те може да опитат нещо гнусно…
— И искаш да се скриеш някъде, когато ти се нахвърлят, а? А какви ги вършиш за Крейг? И защо изобщо той се занимава с теб?
Аса хъмкаше и мрънкаше. Скубльо усили натиска. В крайна сметка, пред него стоеше единственият човек, когото можеше да притисне!
— Следя Гарвана, Скубльо. Докладвам какви ги върши.
Кестенявия изсумтя. Крейг използваше Аса, защото беше лесно заменим. Вече двама от хората му бяха изчезнали. После се запита дали дребосъкът знае къде са ходили. Побиха го тръпки. Ами ако Аса е докладвал за нощните приключения на Гарвана? Ами ако е видял и Скубльо, докато…
Невъзможно. Нямаше да си държи езика зад зъбите — основната цел на дребния лентяй беше да се издигне бързичко, а какъв по-лесен начин от това?
— Харчиш доста напоследък, Аса! Откъде взимаш парите?
Дребосъкът пребледня, огледа се притеснено и дори заекна няколко пъти.
— Дървата, Скубльо! Продавам дърва.
— Ти си лъжец, Аса! Откъде ги взимаш?
— Повярвай ми, Скубльо, не искаш да знаеш!
— Може и да не искам. Но ужасно ми трябват пари. Дължа на Крейг. Почти се бях разплатил с него, но той започна да изкупува малките ми дългове от останалите. Проклет да е Гилбърт!… Трябва да спечеля достатъчно, за да не взимам заеми отново.
Черният замък. Двеста и двадесет къса сребро! Ох, само как се съблазняваше да нападне Гарвана! А клиентът му просто се усмихваше злокобно, наясно какво точно си мисли той.
— Откъде взимаш парите, Аса?
— А ти откъде взе онези ливи, с които плати на Крейг? А? Хората се чудят, Скубльо! Човек не намира такива суми за една нощ. Поне не и ти. Кажи ми и ще ти кажа и аз!
Скубльо сведе очи. Аса се ухили триумфално.
— Ти, малка змия! Махай се, преди да си изтърва нервите!
Дребосъкът така и направи, но преди да излезе, се огледа с много замислено изражение. Проклятие!, помисли си Скубльо, събудих подозренията му! Пусна парцала си в една лепкава халба.
— Какво става тук?
Кестенявия подскочи. Гарвана стоеше до тезгяха и по очите му се познаваше, че няма да търпи лъжи. И съдържателят просто му изпя истината.
— Значи Крейг не е мирясал?
— Не го познаваш, иначе нямаше да питаш. Въпрос на живот и смърт е, Гарван. Ти или той.
— Тогава трябва да е той, нали?
Скубльо зяпна изумено.
— Само едно предложение, Кестеняв! Проследи приятеля си, когато тръгне да събира дърва! — и Гарвана се върна на мястото си.
Заговори оживено на Глезанка със знаци, които прикри от погледа на Скубльо. По стойката на момичето съдържателят предположи, че тя горещо възразява на предложенията на клиента му. Десет минути по-късно Гарвана излезе от „Лилията“.
Всеки следобед излизаше за по няколко часа. Скубльо подозираше, че така приспива вниманието на шпионите на Крейг.
Глезанка се облегна на касата на вратата и се взря към улицата. На свой ред съдържателят се вгледа в нея. Погледът му шареше нагоре-надолу по нейната спираща дъха фигура. Тъй де, на Гарвана, поправи се той. Двамата са гъсти. Но не ми пука. Тя беше толкова красиво изваяние на природата: висока, с хубави крака, готова да приеме мъж… Кестенявия сам се скастри, че е такъв глупак. Не се налагаше да се хваща и в този капан, нали? Имаше си достатъчно проблеми.
— Мисля, че денят ще бъде добър за такова нещо — обади се Гарвана, когато Скубльо му донесе закуската.
— А? Добър за кое?