— За малка разходка по хълма, да погледаш Аса.
— О, не, не мога! Няма кой да наглежда заведението!
Отзад при тезгяха, Глезанка се наведе да вдигне нещо от пода. Очите на Скубльо се разшириха и сърцето му се разтупка. Трябваше да вземе мерки. Да посети курва, най-малкото. Иначе щеше да пострада. Но не можеше да си позволи да плати за услугата. Изкашля се:
— Глезанка няма да се оправи сама.
— И преди си ползвал братовчед си Калкана.
Хванат в крачка, Скубльо не успя да измисли достатъчно бързо друго извинение. Пък и Глезанка му отвличаше вниманието. Беше просто наложително да носи дреха, която да прикрива по-добре формите й отзад.
— Ъ… Няма да се оправи с Глезанка. Не й знае знаците!
По лицето на Гарвана премина сянка. Предложи:
— Ами, дай й почивен ден. Докарай онова момиче, Лиза, която идваше, когато Глезанка беше болна.
Лиза, помисли си Скубльо. Още един горещ въглен.
— Използвам Лиза, само когато съм тук, за да я следя! — и побърза да премине на любимата си тема — притесненията си: — Ще ме обере до шушка, няма да я спре това, че мама е сляпа…
— Скубльо?
— Да?
— Докарай Калкана и Лиза тук и тичай да следиш Аса. Аз ще се погрижа да не изнесат фамилните ти ценности.
— Но…
Гарвана удари с длан по масата.
— Тръгвай, казах!
Беше ясен, слънчев и топъл за зимата ден. Скубльо хвана следата на Аса пред ханчето на Крейг.
Дребосъкът нае каруца. Това безкрайно изуми съдържателя на „Лилията“. През зимата собствениците на конюшни искаха голям депозит. Нямаше голяма полза от закланите и изядени впрегатни животни. Стори му се истинско чудо, че някой ще довери на Аса цял впряг. Лентяят се запъти направо към Оградата. Скубльо се помъкна след него, свел глава ниско. По улиците бяха наизлезли безброй минувачи и Аса нямаше да го забележи, дори ако погледнеше назад.
Аса остави каруцата в една от множеството горички близо до алеята, която обикаляше редом с обкръжаващата Оградата стена. Тук, сред дърветата, гражданите на Хвойноград се събираха за Пролетните и Есенните ритуали за Мъртвите. Каруцата на дребосъка не се виждаше откъм улицата.
Скубльо се скри в сянката на един храст и проследи как Аса притичва към стената на Оградата. Някой трябва да разчисти храстите, помисли си той. Заради тях стената изглеждаше занемарена. Всъщност и самата тя се нуждаеше от поправка. Мина отсреща и скоро откри пролука, през която спокойно можеше да се промъкне приведен човек. Промуши се през нея. Аса тъкмо пресичаше една гола полянка и бързаше нагоре по склона към няколко бора.
И отвътре стената беше обрасла с храсти. Сред тях се виждаха безброй наръчи дърва. Аса развиваше по-сериозна дейност, отколкото Скубльо подозираше. Увъртането около бандата на Крейг го бе променило. Със сигурност го бяха наплашили здравата.
Аса навлезе сред боровете и Скубльо го последва. Пред него дребосъкът вдигаше повече шум от крава, която се промъква през гъсталак.
Цялата Ограда тънеше в храсти. Когато Скубльо беше малък, районът приличаше повече на парк. Спретната площ за очакване събуждането на онези, които са починали отдавна. Сега вътрешността изглеждаше запусната, досущ като самия Хвойноград.
Скубльо се запромъква към шума от удари. Какво ли толкова правеше Аса, че вдигаше такава гюрултия?!
Под брадвата на дребосъка едно паднало дърво се превръщаше в цепеници. Тях пък той подреждаше в спретнати наръчи.
В интерес на истината, Скубльо трудно успяваше да си представи Аса и „спретнат“. Само до какви промени може да доведе ужасът!
Час по-късно вече беше готов да се предаде. Зъзнеше от студ, огладня и се схвана целият. Беше похабил половината си ден, а Аса не направи нищо подозрително. Въпреки това остана на мястото си… И без друго беше вложил доста време, пък и раздразнителният Гарван щеше да очаква изчерпателен доклад.
Аса се трудеше здравата. Когато спираше да сече, влачеше наръчите към каруцата си. Скубльо остана впечатлен. Стоеше, зяпаше и си повтаряше, че е голям глупак. От този храст нямаше да излезе заек. После Аса внезапно се разбърза. Събра инструментите си, скри ги и се огледа подозрително. Дотук беше, помисли си съдържателят. Дребосъкът тръгна нагоре по хълма. Кестенявия се затътри след него. Схванатите му мускули протестираха на всяка крачка. Изминаха повече от километър сред удължаващите се сенки. За малко Скубльо да изгуби Аса, но към следата го върна дрънчене.