Когато се върнаха, Гарвана беше изчезнал. Скубльо се огледа наоколо и нервно реши:
— Да идем за още дърва!
На следващото им завръщане той ги очакваше.
— Закарайте тези наръчи в каруцата на Аса!
— Ето ти нагледен урок… — Скубльо посочи каруцата на дребосъка. От процепите на дъното капеше кръв, която се просмукваше изпод купчина дърва. — Виждаш ли що за човек е?
— А сега марш нагоре по хълма! — нареди им Гарвана, когато се върнаха. — Ти водиш, Аса! Първо извади инструментите и си вземи факлите!
Докато Скубльо наблюдаваше как Гарвана прави носилка, го подяждаха подозрения. Отхвърли ги. Дори зловещият му клиент не би паднал толкова ниско. Или?…
Спряха, загледани в зейналата тъмна паст на долния свят.
— Ти върви пръв, Аса! — нареди Гарвана.
Разколебан, дребосъкът слезе надолу.
— Твой ред е, Скубльо!
— Имай милост, Гарван!
— Мърдай!
Кестенявия се размърда, а зловещият му клиент слезе след него.
Катакомбите лъхаха на мърша, но по-слабо, отколкото Скубльо предполагаше. Течение раздвижи пламъка на факлата на Аса.
— Спри! — нареди Гарвана. Взе факлата му, огледа прохода, през който се бяха спуснали, кимна и му я върна обратно. — Води ни!
Пещерата се разширяваше и се сливаше с по-голяма. Аса спря на средата й. Скубльо също се закова на място. Бяха обградени от кости. Кости по пода, кости, подредени до стените, скелети, висящи от куки. Други бяха струпани на купчини и редици, небрежно нахвърляни тук-там. Сред тях кротко спяха скелети, още с останките от погребалните одежди. От дървени колове по стените се цъклеха черепи с празни очници като черни езера на светлината на факлата. До всеки кол стоеше преходна урна. Имаше и мумии, макар и малко на брой. Само богатите желаеха мумифициране. Но тук богатството им приживе не означаваше нищо. И те бяха струпани редом останалите. Аса доброволно се разприказва:
— Това е наистина стар участък! Попечителите вече не идват насам, освен, може би, за да разчистят падналите кости. Цялата пещера е пълна с такива. Просто ги захвърлят встрани!
— Да огледаме! — нареди Гарвана.
Аса се оказа прав. Пещерата се стесняваше и таванът й слизаше надолу. Проходът беше задънен с кости. Скубльо отбеляза, че липсват черепи и урни. Водачът му се изкиска.
— Твоите Попечители не са толкова съпричастни с мъртвите, колкото си мислиш, Скубльо!
— Залите, които ни показват по време на Пролетните и Есенните ритуали, не са такива! — призна Кестенявия.
— Предполагам, никой не се интересува от старите мъртъвци… — обади се Аса.
— Да се връщаме! — предложи Гарвана и, докато вървяха, заяви философски: — Всички приключваме тук. Богати или бедни, слаби или силни… — и ритна една мумия. — Но богатите остават в по-добра форма. Аса, а какво има в другата посока?
— Влизал съм само на стотина метра. Още от същото… — той се опита да отвори една преходна урна.
Гарвана изсумтя, взе му я, разпечата я и изсипа няколкото монети в шепата си. Поднесе ги към факлата.
— Хм, хм! Как обясняваш това, че са древни, Аса?
— Парите нямат нужда от документ за произход — заяви Скубльо.
Аса кимна:
— Пък и пуснах слух, че съм намерил заровено съкровище!
— Ясно. Води ни!
Скоро дребосъкът спря.
— Това е най-далечното място, до което изобщо съм стигал!
— Продължавай нататък!
Но дори и Гарвана се поддаде на угнетяващата атмосфера на пещерата.
— Стига! Да се връщаме на повърхността! — А когато се качиха горе, добави: — Вземи инструментите. Проклятие! Надявах се на нещо по-добро!
Скоро се върнаха с лопата и въжета.
— Скубльо, изкопай дупка примерно тук. Аса, вържи този край на въжето. Когато ти викна, започвай да теглиш!
Гарвана се спусна в Катакомбите. Аса остана на място, както му наредиха, а Скубльо се захвана да копае. След малко дребосъкът попита:
— Скубльо, какво според теб прави той долу?
— Не знаеш ли? Мислех, че знаеш всичко, което той върши!
— Правя го само заради Крейг, пък и не видях друго. Не мога да вървя по петите му по цяла нощ!
Скубльо се намръщи и обърна още една лопата пръст. Ясно му беше как действа Аса — проспиваше по-голямата част от времето. Най-вероятно комбинираше шпионирането със събиране на дърва и ограбване на гробове.