— Да погледнем тогава!
Влязоха в уличката — един от безкрайните задънени проходи, които започваха от Свещарската алея. Крейг се втренчи в мрака и леко наклони глава.
— Тихо е като в Катакомбите. Провери какво става, Люк!
— Шефе…
— Карай полека, Люк. Старият Скубльо ще върви по петите ти. Нали така, Скубльо?
— Крейг…
— Мърдай!
Кестенявия се помъкна напред. Люк напредваше предпазливо, ръгайки мрака със зловещия си нож. Скубльо се опита да говори с него.
— Млъквай! — изръмжа той. — Нямаш ли си оръжие?
— Не — излъга съдържателят и погледна през рамо. Бяха само двамата. Стигнаха до задънения край — никаква следа от Гарвана.
— Проклет да съм! — промърмори Люк. — Откъде ли се е измъкнал?
— Не знам! Да потърсим! — дали това не беше златната му възможност?
— Аха, ето откъде! — обади се биячът. — Изкатерил е този водосток!
Ледена буца заседна в червата на Скубльо. Гърлото му се стегна.
— Да опитаме тогава. Може да успеем да го проследим!
— Аха — и Люк потегли нагоре.
Скубльо дори не се замисли. Касапският нож като по чудо изникна в ръката му и тя самичка замахна напред. Люк гротескно изви гръб и падна. Кестенявия скочи върху него, затисна устата му с длан и го подържа така през минутата, която му трябваше, за да умре. После отстъпи, неспособен да повярва, че го е направил.
— Какво става там? — поиска да знае Крейг.
— Нищо не открихме! — провикна се Скубльо. Завлече Люк до стената, зарови го под боклука и снега, и изтича към водостока.
Приближаването на Крейг се оказа страхотен стимул. Той пъшкаше, напъваше се, разтегна си мускул… но се добра до покрива. Две стъпки широка стреха, скрепена под малък ъгъл, дванадесет стъпки под ъгъл от четирийсет и пет градуса и над този участък покривът беше равен.
Скубльо се облегна на стръмния склон, задъхан и все още неспособен да повярва, че е убил човек. Чуваше гласове отдолу и започна да пристъпва встрани.
Някой изръмжа:
— Няма ги! Нито Гарвана, нито пък Люк или Скубльо!
— Това копеле. Знаех си, че ми прави номер!
— Но защо и Люк ще тръгва с него?
— По дяволите, не знам! Не стой като пън! Огледай се! Все отнякъде са се измъкнали!
— Хей! Насам! Някой се е качвал по този улук! Може би са тръгнали след Гарвана!
— Ами катери го проклетото чудо! Открий ги! Люк? Скубльо?
— Насам! — обади се нечий глас.
Скубльо се вледени. Какво, по дяволите?… Гарвана? Не звучеше като него.
Полека продължи да пристъпва, като се опитваше да си внуши, че не се намира над дванадесет метрова бездна. Стигна до назъбен ъгъл, по който можеше да се изкатери до равния връх.
— Насам! Мисля, че го спипах!
— Я се качвайте горе, копелета такива! — беснееше Крейг отдолу.
Легнал неподвижно на студените, заледени керемиди, Скубльо проследи две сенки, които изникнаха на стрехата и тръгнаха полека към източника на гласа. Разнесе се скърцане на метал и яростни псувни разкриха съдбата на третия катерач.
— Изкълчих си глезена, Крейг! — оплака се падналият.
— Хайде! — изръмжа лихварят. — Ще потърсим друг път нагоре!
Бягай, докато имаш възможност, сам се посъветва Скубльо. Върви си вкъщи и се покрий, докато всичко това приключи. Но не беше толкова просто. Плъзна се по стрехата и запълзя след хората на Крейг.
Някой изстена, задраска за опора и полетя в мрака между сградите. Лихварят гневно изкрещя, но не получи отговор.
Скубльо прескочи на съседния покрив. Беше плосък и обрасъл с комини.
— Гарван? — повика тихичко. — Аз съм, Кестенявия!
Докосна ножа в ръкава си, все още неспособен да повярва, че го е използвал. Появи се едва различима сянка. Скубльо приседна на керемидите и обгърна коленете си с ръце. Попита измъчено:
— А сега какво?
— Какво правиш тук?
— Крейг ме помъкна със себе си. Идеята беше пръв да съм жертва, ако това се окаже капан… — и разказа на Гарвана какво е сторил.
— Проклет да съм! Все пак си имал кураж!
— Той ме завря в ъгъла. А сега какво?
— Шансовете се подобряват. Нека си помисля!
Крейг извика нещо откъм Свещарската алея. Гарвана се разкрещя в отговор: