— Насам! Точно зад него сме! — и сподели със Скубльо: — Не знам колко време мога да го мамя. Смятах да ги убивам един по един. Не предполагах, че ще си доведе цяла армия!
— Чувствам се ужасно! — призна Скубльо. Височините бяха още едно от нещата, които го ужасяваха.
— Дръж се. До края остава още доста — и събеседникът му отново се провикна. — Резни го! Що не опита? — след което се изправи. — Хайде, Скубльо!
Кестенявия изостана, не можеше да поддържа темпото му — не беше пъргав като Гарвана.
От мрака изникна сянка и той изквича ужасен.
— Ти ли си, Скубльо?
Беше един от хората на Крейг. Сърцето на Кестенявия заподскача.
— Аха. Видя ли Гарвана?
— Не. Къде е Люк?
— Проклятие, беше тръгнал точно към теб. Как си го изпуснал? Я виж! — и Скубльо посочи неравните следи в снега.
— Е, човече, не съм го видял! И не ми се нахвърляй, все едно си Крейг, че ще ти вържа задника около ушите!
— Добре, добре! Успокой се! Уплашен съм и искам да приключваме вече! Люк падна. Ей-там. Подхлъзна се на лед или нещо подобно. Така че внимавай!
— Чух, но ми прозвуча като Милт. Бих се заклел, че беше Милт! Това е глупаво. Тук мръсникът лесно ще ни излови. Трябва да се върнем и да опитаме по друг начин!
— А, не! Сега го искам. Нямам намерение да треперя до утре! — Скубльо остана изумен. Колко лесно му идваха лъжите на устата! Наум наруга събеседника си, че не се обръща с гръб към него.
— Имаш ли втори нож?
— Ти? Да тръгнеш с нож? О, я стига! Стой с мен, Скубльо. Ще се погрижа за теб!
— Да бе. Виж, следата тръгва натам! Да приключваме!
Мъжът се извърна да огледа следата на Гарвана. Скубльо извади ножа си и го удари с всичка сила. Противникът му изпищя, обърна се рязко и ножът се счупи. Съдържателят за малко да излети от покрива. За разлика от него, жертвата му не успя да се задържи и падна. От околните стрехи се разнесоха въпросителни подвиквания, Крейг и хората му явно до един бяха на покривите.
Когато Скубльо спря да трепери, отново тръгна напред, като се опитваше да си спомни разположението на сградите в карето.
Искаше да слезе и да си иде вкъщи. Гарвана сам да довършва тази лудост!
На следващия покрив попадна на лихваря.
— Крейг! — изхленчи. — Боже! Искам да се махна оттук! Той ще ни избие всичките!
— Аз ще те убия пръв, Скубльо! Капан беше, нали?
— Крейг, не!
Какво можеше да направи? Вече нямаше и касапски нож. Освен да лъже и да хленчи…
— Крейг, трябва да ме измъкнеш оттук! Той вече свали Люк и Милт, и още някого. Щеше и мен да хване, когато докопа Люк, само че той падна и аз се измъкнах. После пак ме догони, докато говорех с един от твоите момчета ей-там. Те се сбиха и някой падна от покрива. Не видях кой, но се обзалагам, че не е Гарвана. Трябва да слезем долу! Тук и без друго не знаем на кого ще връхлетим, тъй че трябва да внимаваме. Можех да го хвана последния път, ама си нямам оръжие и не знаехме, че не идва някой от нашите! Гарвана няма такъв проблем. Когото види тук, горе, значи му е враг, тъй че няма нужда да внимава толкова…
— Млъквай, Скубльо!
Крейг се хвана. Кестенявия заговори още по-високо с надеждата Гарвана да чуе, да дойде и да приключи тази работа. Някъде по покривите се разнесе нов писък.
— Това беше Тескъс! — изръмжа Крейг. — Дотук четирима. Нали така?
Скубльо наклони глава.
— За толкова знам. Може да сме останали само ти и аз. Крейг, трябва да се махнем оттук, преди да ни е открил!
— Може и да има истина в думите ти, Скубльо! Може би. Не трябваше да се качваме горе. Хайде!
Кестенявия го последва, като продължаваше да бърбори:
— Беше идея на Люк. Той мислеше, че така ще се изяви пред теб. Нали разбираш, видяхме го на върха на този улук, а той не ни видя, тъй че Люк каза: Що не се качим след него и да го хванем, и стария Крейг ще…
— Млъкни, Скубльо! За Бога, млъкни! От дрънкането ти ми се гади!
— Да, сър, господин Крейг! Само че не мога. Толкова ме е страх, че…
— Ако не млъкнеш, ще ти затворя устата за вечни времена! И няма да има защо да се притесняваш от Гарвана!
Скубльо спря да приказва. Не се осмели да продължи да нахалства.
Малко по-късно Крейг се закова на място.
— Ще заложим засада близо до каруцата му. Той ще се върне там, нали?
— Така предполагам, господине. Но каква полза от мен? Тъй де, нямам оръжие, пък и не знам как да боравя с него, даже и да имах!