— Млъквай. Прав си, никаква полза от теб, Скубльо! Но мисля, че чудесно ще ми послужиш за отвличане на вниманието! Изпречи му се на пътя, поговори с него, а аз ще го издебна отзад.
— Крейг…
— Млъквай! — лихварят се претърколи през ръба на покрива и се хвана за парапета, търсейки стабилна опора, на която да стъпи. Скубльо се наведе надолу. Три етажа имаше до земята…
Ритна пръстите на Крейг, който изруга, задраска за по-добра опора, пропусна, изтърва се, и, крещейки, падна с приглушено тупване. Скубльо проследи как едва различимият му силует се гърчи, после застива.
— Пак го направих! — и се разтрепери. — Не мога да остана тук! Хората му ще ме открият!
Метна се през парапета и се спусна като катерица по стената на сградата. Повече се боеше да не го хванат, отколкото от падането.
Крейг още дишаше. Всъщност беше в съзнание, но парализиран.
— Ти беше прав, Крейг! Сложихме ти капан. Не трябваше да ме притискаш! Накара ме да те мразя по-силно, отколкото се страхувам от теб!
Скубльо се огледа. Не беше толкова късно, колкото му се струваше. Ловът по покривите изглежда не беше продължил много време. Но къде изчезна Гарвана?
Някой трябваше да разчисти. Той сграбчи Крейг и го помъкна към каруцата на партньора си. Лихварят стенеше силно и Скубльо се уплаши да не привлекат нечие внимание. Но не се появи никой — все пак се намираха в Патъка.
Крейг изпищя, когато Кестенявия го метна в каруцата.
— Удобно ли ти е, друже?
После довлече Люк и тръгна да търси и други тела. Намери още три. Но не и Гарвана. Промърмори под нос:
— Ако не се появи до половин час, ще ги закарам сам и да върви по дяволите! — а след малко добави: — Какво ти става, Кестеняв Скубльо? Та да се стовари и този грях на главата ти? Значи имаш кураж в крайна сметка, но какво от това? Това не те прави Гарван!
Някой идваше. Измъкна прибрания от един от жертвите кинжал и се скри в сенките.
Гарвана стовари труп в каруцата.
— Откъде, по дяволите?…
— Аз ги събрах! — обясни Скубльо.
— И кои са тук?
— Крейг и хората му.
— Мислех, че е избягал. Предположих, че пак ще трябва да мина през същия кошмар. Какво стана?
Съдържателят му обясни и Гарвана поклати невярващо глава.
— Предполагам, че си има граница и на това колко могат да те уплашат! — поясни Кестенявия смутено.
— Вярно си е. Но никога не съм предполагал, че ще я преминеш. Скубльо, изумяваш ме! Но и ме разочароваш малко. Исках лично да се разплатя с Крейг.
— Е, именно той издава тези звуци. Счупил си е врата или нещо подобно. Убий го, ако искаш!
— Жив струва много повече.
Скубльо кимна. Горкият Крейг!
— Къде са останалите?
— Има още един на покрива. Според мен последният се измъкна.
— Проклятие! Това означава, че не сме свършили!
— Можем да се справим с него по-късно.
— Да, а междувременно той ще разкаже на другите и всички ще хукнат по петите ни!
— Смяташ, че ще си рискуват живота, за да отмъстят за Крейг? Няма начин. Ще започнат да се бият помежду си, ще се опитват да завземат мястото му. Чакай тук, аз ще донеса последния!
— Побързай! — предупреди Скубльо. Реакцията го догонваше. Беше оцелял и „старият Скубльо“ се завръщаше, понесъл и истерията си със себе си.
Когато се спускаха от замъка, розовите и пурпурни стръкове на изгрева вече се виждаха на хоризонта между върховете на Уоландър. Кестенявия попита:
— Защо още пищи?
Високото същество беше започнало да се смее и плати сто и двадесет ливи за Крейг. Писъците му още се чуваха.
— Не знам. Не поглеждай назад, Скубльо! Прави каквото трябва и мърдай! — и, малко по-късно Гарвана добави: — Радвам се, че приключихме!
— Приключихме ли? Какво искаш да кажеш?
— Това беше последното ми посещение! — Спътникът му потупа джоба си. — Стига ми толкова!
— И на мен също. Платих дълговете си. Мога да престроя „Лилията“, да настаня майка си на някое добро място и пак ще ми остане достатъчно да изкарам следващата зима, все едно как върви заведението. Смятам да забравя, че замъкът съществува!
— Не съм убеден, че ще успееш, Скубльо! Ако искаш да се измъкнеш от лапите му, най-добре ела с мен. Иначе винаги ще те вика, когато спешно ти потрябват пари.