— Ще се оправиш ли сам?
— Няма проблем. Но ми съобщи какво си открил!
— Непременно!
С тези думи се разделихме. Качих се по хълма толкова бързо, колкото старческите ми крака можеха да ме носят.
Заведох Брестака и Гоблин там, където никой не можеше да ни подслушва.
— Изглежда имаме проблем, приятели!
— Например? — поиска да знае магьосникът.
Трепереше от нетърпение да заговоря още от мига, когато го придърпах встрани. Предполагам, че съм изглеждал доста развълнуван.
— Долу, в Патъка, действа човек на име Гарвана. Предишния път, докато обикаляхме там с Вола, ми се стори, че видях някого, който много приличаше на нашия Гарван отдалеч, но тогава не обърнах внимание…
Те бързо се притесниха колкото мен.
— Сигурен ли си, че е той? — попита Брестака.
— Не, не още. Изчезнах оттам в мига, когато чух името „Гарван“. Оставих Вола да си мисли, че ми е стар враг, когото държа да притисна лично. Той ще поразпита вместо мен, докато си върши собствената работа. Ще ме снабди с описание, ще провери и дали Глезанка е с него. Вероятно просто ме преследват призраци, но ми се искаше и вие да знаете. За всеки случай.
— Ами ако е той? — попита Брестака. — Какво ще правим тогава?
— Не знам. Може да ни докара големи проблеми. Ако Шепота намери причина да се заинтересува от него, например защо се мотае с Бунтовниците бежанци тук… Е, нали знаете!
Гоблин промърмори:
— Доколкото си спомням, Мълчаливия каза, че Гарвана щял да избяга толкова далеч, че никой да не може да го намери отново!
— Е, сигурно си е мислил, че се е отдалечил достатъчно. Тук в действителност сме на края на света!
Което от своя страна беше и друга причина да се притеснявам толкова. Градът напълно отговаряше на изискванията за място, където според мен Гарвана би се покрил. Колкото се може по-далеч от Господарката, без да ти се налага да се учиш как се ходи по вода.
— На мен ми се струва — заяви Брестака, — че трябва да се уверим, преди да се тревожим. После ще решаваме какво ще правим. Това може да се окаже моментът да вкараме нашите хора в Патъка.
— И аз за това си мислех. Вече имам план за пред Шепота. Нека й кажем, че ще вършим другата работа, а момчетата ни да търсят Гарвана.
— Кого да използваме? — поинтересува се Брестака. — Гарвана ще разпознае всеки, който познава него самия!
— Не е вярно. Използвай хората ни, които постъпиха в Чар. Прати Лихваря просто за да си съвсем сигурен. Той надали ще си спомни онези, новите. Толкова много бяха! А ако искаш някой стабилен, който да върти работата и да препраща сведения, прати и Гоблин. Настани го там, където може да стои в сянка, но да дърпа яко юздите.
— Е, как мислиш, Гоблин? — попита сержантът.
Магьосникът се усмихна нервно:
— Поне ще ми се отвори някаква работа. Тук направо излизам от кожата си, пък и тези хора са странни!
Брестака се изкиска:
— Липсва ти Едноокия, а?
— Почти.
— Добре — прекъснах ги. — Ще ни трябва водач и това по принуда съм аз. Не искам Вола да си пъха носа по-дълбоко в тази история. Но там, долу, си мислят, че съм от неговите хора. Ще трябва да ме следвате отдалеч и се постарайте да не издавате какви сте. Не правете нещата трудни за себе си!
Брестака се размърда.
— Отивам да просветя Кеглата и Лихваря. Ще ги свалим долу и ще им покажем квартала. Единият може да се върне за останалите. Ти тръгвай пред нас и уреди нещата с Гоблин! — и излезе.
Така започна тази история. Гоблин и шестима войници наеха стаи недалеч от щаба на лихваря Крейг. Горе на склона аз се преструвах, че всичко се прави в името на каузата. И чаках.