— Какво има? — попитах.
— Това му има, Знахар, че си е самият той, Гарвана. Нашият Гарван. И не е сам, води си Глезанка. Тя сервира в едно заведение, наречено „Желязната лилия“.
— Боже мили! — промърморих.
— Гарвана живее там. Преструват се, че не се познават чак толкова добре, но той определено се грижи за нея.
— Проклятие! Просто нямаше как да не ни се изпречи на пътя! Сега какво ще правим?
— Предлагам да се наведем и да се целунем отзад за последно. Копелето най-вероятно е точно в основата на тази история с продажбата на трупове. Натам сочат всичките ни сведения.
— И как се добрахте до неща, до които Вола не успя?
— Имам умения, с каквито той не разполага.
Кимнах — така си беше. Понякога е добре да имаш магьосник наблизо. Понякога не е, особено ако става дума за някоя от онези две кучки в Дуретил.
— Давай нататък — подканих го. — Вола ще се чуди къде съм изчезнал!
— Гарвана си има собствена каруца и мулета. Държи ги отсреща, в града. Обикновено ги изкарва само късно нощем…
Кимнах. Вече бях стигнал до извода, че крадците на тела работят нощна смяна.
— Но — додаде той, — ето една подробност, която ужасно ще ти хареса, Знахар! Правил го е и дневно време, веднъж, неотдавна. По случайност е било същия ден, когато някой е нападнал Катакомбите…
— Ох, майко мила!
— Проверих тази каруца, Знахар, и по нея има кръв, при това доста прясна. Според мен е горе-долу от времето, когато са изчезнали онзи лихвар и приятелчетата му.
— О, леле майко! Кошмар! Значи и там сме загазили. Става все по-добре и по-добре! Сега ще трябва да измислям някаква версия и за пред Вола!
— Има време и за това.
В този момент бях готов да се предам. Облада ме отчаяние. Този проклет глупак Гарвана! Знаех точно какво прави той: събира хубава пачка пари за черни дни, като продава тела и ограбва гробници. Съвестта нямаше да го гризе — идваше от част на света, където такива престъпления не водеха до съществени последици. Пък и имаше кауза: Глезанка.
Не можах да се измъкна от Вола. Отчаяно ми се искаше да хукна към Брестака, но трябваше да се влача насам-натам и да задавам въпроси. Погледнах нагоре към северния склон и Черния замък. Този път си го представих като крепост, която Гарвана е построил със собствените си ръце. Подранявах с изводите, така си казах. Просто лошо предчувствие, та нали не разполагахме със сигурни доказателства… Но знаех, че са предостатъчно. Работодателите ми нямаше да чакат разни законови тънкости или твърди улики.
Брестака също остана потресен.
— Може да го убием. Така няма да рискуваме да издаде нещо!
— Стига де, Брестак!
— Е, не говорех сериозно. Но знаеш, че ще го направя, ако не ни остане друг избор.
Въздъхнах. Всички бяхме готови да му посегнем — или поне да опитаме. Естествено, Гарвана можеше и да не ни позволи. Той е най-коравият кучи син, когото съм срещал.
— Мен ако питаш, трябва да го намерим и просто да му кажем да се разкара от Хвойноград!
Брестака ме огледа изумено.
— Не обръщаш ли внимание какво става? Точно сега единственият начин да излезеш от града е пътят, по който дойдохме — летящо килимче. Заливът е замръзнал, проходите са затрупани със сняг. Как смяташ, можем ли да накараме Шепота да прехвърли някой цивилен заради нас?
— Двама цивилни. Гоблин твърди, че Глезанка още е с него.
Брестака се замисли по-сериозно. Започнах да съзирам очертанията на по-голяма история. Той ми махна с ръка да замълча, така че изчаках, докато сам не ме попита:
— Как според теб ще постъпи Гарвана, ако те види? Особено след като се мотае с онези от Ямата?
Цъкнах с език.
— Хм, да. За това не съм се сетил. Нека ида да проверя нещо.
Потърсих Вола.
— Дали ти или Дука имате внедрени в групата на Ямата хора?
Той ме изгледа озадачено.
— Може би. Защо?
— Нека си поприказваме с тях, просто се сетих за нещо. Пък току-виж ни помогнали да разчупим костеливия орех.
Погледа ме още няколко секунди. Може би беше по-умен, отколкото се показваше.
— Добре. Не че ще са научили кой знае колко. Единствената причина да не изгонят нашите хора е, че не ги притесняват особено. Онези от Ямата просто се събират и си приказват за добрите стари дни. И най-дребната схватка не са пропуснали!
— Нека все пак ги проверим. Може хората ви да са по-осведомени, отколкото ти изглежда!