— Може да ни е от помощ, ако знаем с какво си имаме работа. Трудно е да взимаш насериозно нещо, когато никой не ти казва и думица. Какво по-точно правим тук? Замъкът е безкрайно странен, това признавам. Но защо се интересуваме от него?
Шепота като че ли се замисли. В продължение на няколко секунди очите й останаха празни. Явно беше отнесла въпроса до по-висшите власти и влезе във връзка с Господарката. Когато се отърси от транса, поясни:
— Черният замък има корени в Могилните земи.
Това вече привлече вниманието ни. Изхриптях:
— Какво?
— Черният замък е задната вратичка на Властелина, тайният му път за бягство. Когато достигне определен размер и при определени обстоятелства, съществата, които живеят там — а те са плод на неговите ръце, сърце и душа — ще го преместят от Великата могила. Тук.
Неколцина от нас изсумтяха невярващо. При все странностите и магиите, които сме виждали, стори им се почти невероятно. Шепота продължи:
— Той е предвидил, че Бялата роза ще го победи, макар че не е успял да предусети предателството на Господарката. Още преди Владичеството да падне, започнал да подготвя завръщането си и пратил тук верен последовател със семето на Черния замък. Само че нещо се е объркало. Надали е планирал да прекара в очакване чак толкова време. Може би не е знаел, че в Хвойноград страдат от мания да съхраняват мъртвите си. Какво точно чакат, как беше — кораб, който ще ги заведе до рая?
— Горе-долу — съгласих се аз. — Проучих въпроса, но цялостната схема все още ми се струва абсолютно неразбираема. Продължавай! Значи Властелина ще се стовари върху нас тук?
— Не и ако успеем да го спрем. Но може би сме закъснели прекомерно. Този човек… Ако не го хванем скоро, ще стане твърде късно. Порталът е почти готов за отваряне.
Погледнах към Брестака. И той ме гледаше. Леле, помислих си. Ако Гарвана знаеше какви ги върши… Но въпреки това не успях да му се разсърдя. Всичко беше заради Глезанка. Не би могъл да знае, че зловещата постройка е дело на Властелина. Поне толкова съвест имаше и щеше да намери друг начин… Какво, по дяволите, възнамеряваше да прави с толкова много пари?
Трябваше да го намерим. До това се свеждаха нещата. Все едно какво вършим оттук нататък. Главната ни цел — за благото на Братството — трябваше да стане отстраняването му от Хвойноград.
Спогледах се с Брестака и той кимна. От този миг нататък щяхме да се борим за оцеляването на Отряда ни.
Някъде, по някакъв начин Гарвана сигурно беше подушил неприятностите. Гоблин прерови под всеки камък в Патъка, следеше всички задни улички и практически се засели в „Желязната лилия“, но въпреки това не намери абсолютно нищо.
Времето си минаваше. Скоро щеше да дойде пролетта. А ние се паникьосвахме все повече.
21.
Хвойноград
Гарвана потегли на път веднага щом отвориха външния канал. Скубльо отиде да се сбогува и едва тогава откри естеството на „корабоплаването“, в което твърдеше, че влага парите си клиентът му. Беше построил и екипирал кораб. Цял нов — новеничък кораб, най-големият, който Кестенявия бе виждал.
— Нищо чудно, че му трябваше истинско съкровище… — промърмори под нос. Колко ли тела бяха необходими, за да се построи това чудо?
Прибра се в „Лилията“ замаян. Наля си малко вино и поседя, втренчен в нищото.
— Този Гарван е човек с размах — промърмори. — Радвам се обаче, че го няма. Също и Аса. Може би нещата ще се върнат към нормалното…
Скубльо си купи къща близо до Оградата. Там настани майка си, заедно с персонал от трима души. Беше голямо облекчение да не среща непрестанно злия й, сляп поглед. Всекидневно в „Лилията“ идваха строители. Пречеха на бизнеса, но въпреки това той си остана добър. Заливът кипеше. Имаше работа за всички, които я искаха.
Скубльо така и не успя да се справи с внезапното си забогатяване. Угаждаше на всеки импулс, който бе познал през бедността си. Купи си скъпи дрехи, които не смееше да носи. Ходеше на места, където наминаваха само богаташите. И си плащаше за вниманието на красиви жени.
А жените струваха много, когато се преструваш на човек от кварталите нагоре по хълма.
Един ден Скубльо отиде до тайната си кутия и я намери празна. Всички пари са изчезнали?! Къде? Подобренията на „Лилията“ не бяха завършени. Дължеше на строителите. Дължеше на хората, които се грижеха за майка му. Проклятие! Пак ли беше там, откъдето започна?