— Загубил си? На хазарт? И си вземал от Гилбърт? — промърмори невярващо Скубльо. Гилбърт се беше настанил на територията на Крейг. Беше по-лош и от предшественика си. — И как можа да направиш такава глупост?
Гневът го облада отново и той грабна една дъска от купчината с отпадъци, останали след ремонта. Удари здравата Калкана. И още веднъж. Братовчед му падна и престана да се брани от ударите.
Скубльо застина, внезапно възвърнал здравия си разум. Калкана не мърдаше.
— Калкан? Калкан! Хей, Калкан! Кажи нещо!
Мъжът в краката му не отговори.
Кестенявия усети как стомахът му се връзва на възел. Хвърли дъската върху купчината.
— Трябва да го вкарам вътре, преди някой да го забележи! — той сграбчи рамото на братовчед си. — Хайде, Калкан! Няма да те бия повече!
Калкана не помръдна.
— О, мамка му! — промърмори Скубльо. — Убих го!
Това го пречупи. А сега какво? В Патъка нямаше особена справедливост, но правосъдието беше бързо и сурово. Със сигурност щяха да го обесят!
Огледа се трескаво в търсене на свидетели. Не видя никого. В главата му се стрелкаха хиляди мисли. Имаше начин да се измъкне. Няма тяло — няма доказателство за убийство. Но никога преди не се бе качвал сам на хълма. Забързано издърпа Калкана до купчината отпадъци и го покри. Нуждаеше се от амулета, за да отиде в Черния замък. Къде ли беше? Хвърли се към „Лилията“, изкачи на един дъх стълбите, намери амулета и го огледа. Определено бяха преплетени змии. Майсторски изработени, с много подробности. Мънички скъпоценни камъни заместваха очите на змиите. Блестяха зловещо на следобедното слънце.
Той пъхна амулета в джоба си.
— Скубльо, вземи се в ръце! Паникьосаш ли се, мъртъв си!
Колко време имаше, докато Нишадъра извика полиция? Със сигурност — поне няколко дни. Предостатъчно за целта.
Гарвана му беше оставил впряга и каруцата си. Не си и помисли да продължи да плаща за конюшнята. Ако собственикът ги беше продал, значи бе загазил…
Прочисти всичките си кутии с пари и остави „Лилията“ на грижите на Лиза.
Собственикът на конюшнята не беше продал каруцата, но мулетата изглеждаха слабовати. Скубльо го наруга.
— На моя сметка ли да ги храня, господине?
Кестенявия го наруга дваж по-грубо и плати каквото дължеше, като нареди:
— Нахрани ги. Също така ги почисти и ги подготви за десетия час!
Целия следобед остана трескав. Току-виж някой намерил Калкана. Но нито един полицай не влезе с тежка стъпка. Скоро след смрачаване той се измъкна към конюшнята.
Прекара пътуването, редувайки ужас и размишления колко ли ще му донесе Калкана. И колко може да получи за впряга и каруцата. Не ги беше включвал в предишните си сметки. Трябваше да помогне на семейството на братовчед си — налагаше се. Въпрос на чест… Много зависими от него му се събираха.
След това се озова пред черната порта. Замъкът с все чудовищната си украса беше ужасен, но не му изглеждаше пораснал от последното му посещение насам. Почука, както Гарвана правеше, а сърцето му беше слязло в петите. Стисна амулета в лявата си ръка.
Какво ги бавеше толкова? Той почука отново. Портата се отвори внезапно и го стресна. Изтича към каруцата си и подкара мулетата.
Влезе точно както влизаше Гарвана, без да обръща внимание на нищо около себе си. Спря на същото място, слезе и измъкна трупа на братовчед си.
В течение на няколко минути не се появи никой. Скубльо се притесняваше все повече и повече, като му се искаше да бе проявил поне достатъчно здрав разум и да дойде въоръжен. Каква гаранция имаше, че тези твари няма да му се нахвърлят? Този глупав амулет ли?
Нещо помръдна. Той изпъшка.
Съществото, което излезе от сенките, беше ниско и дебело, и излъчваше пренебрежение. Дори не го погледна. Виж, трупа проучи много подробно. Държеше се студено, досущ като дребен чиновник, в ръцете на когото временно е попаднал безпомощен гражданин.
Скубльо знаеше как да се справя с такива: упорито търпение и отказ да се дразниш. Стоеше неподвижен и чакаше.
В крайна сметка тварта положи двадесет и пет сребърни монети в краката на Калкана.
Кестенявия се намръщи, но събра парите. Върна се на капрата, обърна каруцата и подкара впряга към портата. Едва там посмя да изрази възраженията си: