— Трупът беше първокласен. Следващия път дай по-добра цена, иначе трети път няма да има! Отваряй!
След което мина през портата, изумен от собствената си дързост.
На път надолу по хълма се разпя. Чувстваше се страхотно. С изключение на избледняващата вина за Калкана — копелето си го бе заслужило! — се усещаше в мир с околния свят. Беше свободен и в безопасност, нямаше дългове, а сега имаше и пари в резерв. Върна каруцата в конюшнята, събуди съдържателя и му предплати за четири месеца напред.
— Погрижи се добре за животните ми! — нареди.
На следващия ден се появи представител на местния Магистрат. Задаваше въпроси за изчезването на Калкана. Нишадъра беше докладвала за свадата им.
Скубльо призна спокойно:
— Направо го скъсах от бой! Но не знам какво е станало след това — просто избяга. На негово място и аз щях да изчезна вдън земя, ако някой ми е толкова ядосан!
— За какво беше караницата ви?
Скубльо изигра ролята на човек, който не иска да вкарва другите в неприятности. Накрая призна:
— Работеше за мен. Открадна пари, за да изплати заем, взет за покриване на дълг от хазарт. Проверете при доставчиците ми. Те ще ви кажат какво е купувал на кредит. А ми казваше, че им плаща веднага!
— И за колко пари става дума?
— Честно казано, нямам представа за точната сума — отвърна Скубльо. — Но са повече от петдесет ливи. Цялата ми печалба от лятото плюс още отгоре.
Следователят подсвирна:
— Не те обвинявам, че си побеснял!
— Аха. Щях да му дам пари, ако ставаше въпрос за семейството му. Има цяла тълпа, за която да се грижи. Но да загуби на хазарт… Проклятие, прекалено се разгорещих! Взел съм заеми, за да оправя това място, лихвите са безумни. При настоящото си положение сигурно няма да преживея зимата, защото това копеле не е успяло да си сдържи ръчичките. Ако се появи, просто ще му счупя врата!
Беше прекрасна сценка, а и Скубльо я изигра добре.
— Искате ли да регистрирате официално оплакване?
Кестенявия се престори на разколебан.
— Той ми е рода. Братовчед ми е!
— Бих счупил и врата на баща си, ако ми причини такова нещо.
— Хм, да. Ами добре. Ще регистрирам оплакване, но не искам да го беся незабавно. Може би ще си отработи дълга? Хей, може би дори са му останали част от парите, които да ми върне! Може да е излъгал, че е загубил всичко! Лъжеше за много неща… — Скубльо поклати глава. — Работеше при мен от време на време, откакто баща ми държеше това заведение. Никога не съм предполагал, че може да посегне по такъв начин!
— Знаете как е. Затъваш прекалено много в дългове и лешоядите започват да се събират, и правиш всичко, за да спасиш кожата си. Не се притеснявайте, през цялото време се сблъскваме с такива работи!
Скубльо кимна. Знаеше как е.
След като Магистратът си замина, той каза на Лиза:
— Излизам!
Искаше да си позволи поне една последна забежка, преди да затъне отново в досадната рутина покрай управлението на „Лилията“.
Купи най-умелата и най-красивата жена, която успя да намери. Струваше маса пари, но си заслужаваше всяка похарчена монета. Върна се в „Лилията“, закопнял да може да живее по този начин през цялото време. Тази нощ сънува жената.
Лиза го събуди рано.
— Един човек иска да те види!
— Кой е той?
— Не каза!
С проклятия на уста, Скубльо се изтърколи от леглото. Не прикри с нищо голотата си. Неведнъж беше посочвал, че му се иска Лиза да включи и още някои дейности в работата си, освен задълженията на сервитьорка, но тя все се преструваше на неразбрала. Трябваше да намери правилния подход към нея… Не, по-добре да внимава. Беше вманиачен по секса, а това можеше да даде на някой враг подход към него.
Слезе в общата зала и Лиза му посочи човека. Не беше сред познатите на Скубльо.
— Искали сте да ме видите?
— Имате ли някое усамотено местенце?
Труден случай. Ами сега какво? Не дължеше пари никому. Нямаше и врагове.
— По каква работа идвате?
— Нека поговорим за братовчед ви. Онзи, дето не е изчезнал по начина, по който хората си мислят!
Стомахът на Скубльо се върза на възел, но той прикри притесненията си.
— Не ви разбирам.
— Ами ако някой е видял какво се случи?
— Най-добре елате в кухнята!